Жега

Когато хванаха непоносимите жеги през лятото, аз се опитах да бъда “мъж” на жена си Констанца, като започнах да я дебна като котарак, когато се връща от работа.
- Я не се прави на туй, което не си- заклейми ме тя.- Ти в нормално време не можеш да го вдигнеш, та сега в тая жега ли? Кротувай там и си пий ракийката, не ме безпокой повече с мераците на мекия си хуй!
- Но ти ме обиждаш миличка... Виж го какъв съм го натопорчил.
- И какво ще стане като ми го вдигнеш? Ще се изпразниш по- бързо от петела, а путаранката ми се остане с пръст в гъза. Така днес, така утре, Костанца не ми даде путка. Вярно е, че се преуморяваше от 8 часа работа и един час път, но в края на краищата всички в България бяхме на това дередже, Поне беше на работа, това ме успокояваше... Между другото, обади се по телефона баща ми от Червен бряг. Да съм отишъл при тях, за да им помогна с ваденето на лука, който независимо, че не бе качествен, през зимата щеше да свърши работа. И в петък, когато се канех да замина, на вратата се позвъни. Пристигаше колежката на жена ми Калинка, с която двете имаха навика да си пият кафето и да клюкарстват като повечето жени...
- Влизай, Калинке- каза жена ми,- днес съм купила от най- хубавото бразилско кафе. Таман ще ми правиш компания, защото моят мухльо заминава за Червен бряг да помага на родителите си. Когато стигнах до автогарата, диспечерът каза, че днес няма допълнителна кола, защото била в ремонт. Влакът за Червен бряг бе тръгнал, така, че аз останах с пръст в устата. Е, всяко зло за добро, помислих си аз. Дъртите и без мен ще се справят с реколтата. До гарата живееше моят приятел Кирчо- пиянище по- голямо от мен...
- Здравей, къркачо- казах му аз, когато нахълтах в кухнята му, където обикновено почиваше той.
- Сядай, добре си дошъл. Отвори хладилника и подай онова шише с изстудената мастика! След като го изпразнихме за около час, полегнах на дивана му и съм заспал...
- Хайде, ставай, че ще закъснееш за дома си- изкомандва ме той. Грабнах трамвая и тръгнах към къщи. Когато стигнах до задния двор, където беше спалнята ни и надзърнах през една пролука на пердето и чух задъхани от страст думи:
- Ох, Калинке, как хубаво ми ближеш клиторчето... Ти си богиня! Как можа да се родиш с такъв прекрасен език? Ближи, ближи я! Тя изгаря от ласките ти... Изтрий я, че е плувнала в мъзга. А сега се обърни и ти да видиш, че и аз съм майсторка по тази част. А аз като зашеметен втренчено надничах през процепа на пердето и в един момент смъкнах панталоните си. Хуят ми бе отекъл от това живо представление. След няколко яки шамара от него потече цял водопад от сперма, с която оплесках стената под прозореца... Те бяха безкрайно щастливи, а не по- малко бях и аз, защото гледката от тези две разчекнати путаранки бе дори по- приятна от полов акт за мен. След това вдигнах панталоните си и поех в обратна посока- пак към Кирчо, като преди това купих от павилиона бутилка мастика...
- Пак ли си ти бе, сархошино?- зарадва се приятелят ми.
- Сядай да си допием, защото “жабчето” в гърлото ми отново е зажадняло. И никакво отиване тази нощ... Ще спиш тук, защото навън е вече тъмница, а кварталните апаши само чакат да пипнат някой пиян да го оберат