Тате, купи ми войници!

Пътувам в препълнена маршрутка, хората пътуват мълчешком, всеки се е замислил за нещо си. При едно спиране се освобождава мястото веднага зад шофьора, на което сяда млада майка, около 22-23 години, с 3-4-годишно момиченце. Тоест, тя седи с гръб към движението и с лице към хората в салона. Както тръгна маршрутката, и момиченцето започна да мрънка на майка си на тема “мамо, купи ми Барби!”, при това едно такова протяжно и жално и с различен тон всеки път. Майка й й влезе в ритъма и й отговаряше с “за какво ти е Барби, имаш си вече три, по-добре да ти купя нещо друго” и т.н. Всичкото това мрънкане и виене почна да омръзва не само на мен, но и на останалите пътници. След няколко спирки стратегията на момиченцето се промени. Тя изведнъж стана важна и млъкна, като видимо се сети за нещо коварно. И след още една спирка се издаде: - … Ако не ми купиш Барби, ще кажа нещо за теб на баба! Майка й се усмихна: - И какво толкова ще кажеш на баба си за мен? Момиченцето продължи: - Ще разкажа, ще разкажа! Аз видях нещо! Цялата маршрутка затаи дъх, за да чуе какво точно е видяла малката. - Е, и какво си видяла? – попита майката. - Аз видях как ти вчера целуваше пишката на тати! Цялата маршрутка избухна в смях, също и шофьорът. Майката спря маршрутката, взе си детето под мишница и изскочи навън. Мислите си, че това е краят? Не бързайте. При спирането на маршрутката се качи млад мъж с момченце, някъде около 8-годишно и седна на мястото на майката с детето. Пътниците продължаваха да се хилят, младият мъж и той почна да се подсмихва гузно, без да знае на какво точно се смеят останалите. И в този момент синът му изтърси: “Тате, купи ми войници!” Маршрутката избухна в такъв смях, че принуди шофьора да спре, за да се смее на спокойствие. След като си пое дъх, шофьорът се обърна към младия мъж: “Братче, по-добре му купи войници, не дърпай дявола за опашката”. Младият мъж пътува около 4 спирки, през цялото време хората се смееха, а той седеше в пълно недоумение, вероятно мислейки си че се вози в маршрутка с идиоти. И наистина, какво толкова смешно има в “тате, купи ми войници”?