Бременна

Милена се чувстваше като крава, след като наддаде 11 кг. през последните месеци на бремеността си. Гърдите й нараснаха и се превърнаха в малки напомпани до пръсване гуми Гудиър, а коремът й се изду сякаш бе откраднала диня и я бе пъхнала под роклята си. Затова не беше чудно, че Емил беше изгубил интерес към нея.
От нерадостните й мисли я изтръгна входният звънец. Тя отвори и на заснежената веранда стоеше млад куриер на една разносваческа фирма, протегнал към нея квадратен пакет.
-Колет за Милена Христова - рече той, потрепервайки на студения вятър.
Тя го огледа и отвърна:
-Аз съм Милена Христова... и влез да се стоплиш.
-О... колко мило... благодаря ви!
-Ела в кухнята... там е кафето.
Докато го поемаше, полезрението на разносвача бе заето почти изцяло от наедрелия бюст на младата жена. Не искаше, но почувства как неволно курът му започва да опъва панталоните, наблюдавайки двата пъпеша под роклята да се клатят тежко наляво-надясно.
Докато той отпиваше от горещото кафе, Милена разопакова пакета.
-О, най-сетне пристигна - възкликна тя. - Помпата ми за кърма!
Тя извади всичко от картонената кутия и започна да го разглежда. Помота го в ръцете си и накрая рече:
-Дали мислите, че може да го сглобите... Аз съвсем се обърках...
И преди бедният пощальон да успее да отговори, тя хвана роклята си и я изу през главата си. Платът вдигна двете й гърди нагоре, които, след като Милена захвърли роклята, се понесоха надолу със стремителна скорост и се пльоснаха върху огромния й корем, разливайки се настрани. Ники гледаше чудовищните й цици като омагьосан, издутият й като футболна топка корем и най-вече разрасналите й се потъмнели ареоли с напращели, шоколадови на цвят зърна. Той никога преди не беше виждал бременна жена и неестествения вид на гърдите й го порази.
-Е, скъпи, покажи ми сега как работи...
Той с треперещи ръце я сглоби, но се оказа, че помпата не работи.
-Но… помпата не работи - недоволно рече Милена.
-Ами-и да-а... виждам, но какво да направя? - запелтечи пощальонът.
-Не знам, но съм пълна с мляко. Трябва да го изпомпам някак си от там.
-Ами след като помпата не работи... как мога да помогна?
-С устата си, скъпи, как иначе? Хайде, бебчето на мама, отвори уста и захапи голямото й зърно, изсмучи й млякото от там...
На това Ники вече не издържа и настървено лапна тъмната й пъпка. Само след секунди по езика му потече “чист, натурален нектар”, който заструя от зърното й. О, колко хубаво го правеше младокът... точно от това се нуждаеше, за да й олекне!
Ники се задави от количеството мляко, което изпълни устата му и от вкуса му. Нямаше нищо общо с млякото, което пиехме; в крайна сметка то беше животинско, от крава, а не човешко, нали така?...
-О, да, миличък,... продължавай, не спирай, смучи-и, смучи-и...
Тя плъзна ръка към пусито си и започна да мастурбира. Когато Ники усети какво прави Милена, също бръкна в панталоните си и извади на свобода набъбналият си орган. Улови го в юмрук и започна бавно да онанира. Когато пък Милена видя какво прави Ники, неохотно откъсна гърдите си от устните му и падна на колене пред него. Сложи ръце на бедрата му, бутна ги малко настрани, да се разкрачи и като приближи лице към слабините му, вдиша дълбоко.
-О-о, направо се разтрепервам като усетя този аромат... толкова силен, толкова интензивен...
И го пое в устата си, хлъзгайки език по долната му страна. Обви го около главичката му, след което запъпли нагоре по напрегнатия му хуй.
Това, че беше бременна само го възбуждаше допълнително. Той беше сигурен, че е въпрос на секунди да се изпразни: гледайки как седи на пода, как се е навела над големия си корем, как колосалните й цици са увиснали надолу и сигурно невероятно много й тежат, как върти глава, олизвайки члена му. Той не издържа и заохка високо. Милена сграбчи ташаците му и като започна да ги мачка силно между пръстите си, спря да му духа. Това обаче не помогна. Младежът беше твърде възбуден. Кипящата сперма в топките му се изля в яростен порой, който препълни устата й и потече по врата към планинките й.
-О, о, о - захълца куриерът.
-О-о-о, да-а-а... от това се нуждаех, да-а-а... благодаря ти, миличък, наистина...
Ники не можеше да повярва на ушите си - тя му благодареше, затова че й е позволил да му духа... Невероятно!
-Ставай, скъпа - придобил смелост, каза той. - Да видим сега дали аз мога да ти помогна.
Той погали невероятно кръглия й корем и се пъхна под него. Милена имаше невероятно гъст храсталак между краката си и Ники си игра дълго време с него, докато напипа клитора й; но докато го намери, на Милена й стана толкова хубаво, че май изживя първия си оргазъм.
-О, да, гъделичкай ме, гъделичкай ме, дърпай ми космите там, да, да...
Той приближи лице и усети, че бременната вече е влажна.
“Боже... тая вече се подмокри...”
Течността й омаза космите й и руното й стана хлъзгаво и лигаво. Той понечи да дръпне глава, но Милена му я хвана и натисна обратно. Езикът му потъна във влагалището й и той го задвижи навътре-навънка. Не знаеше дали е по-добре да я лиже по цепката отвънка, или в тунела вътре. Но много бързо разбра, че няма изход. Ако отвън го чакаше зацапаната й със сокове горичка, то те идваха от шахтата й, тъй че потекоха по езика му.
-Давай, скъпи, давай - пищеше тя - не спирай, лижи ме, още, по-силно, да, да, да...
Оргазмът й изпълни устата му с топла слуз. Ники зашеметен изплю първата струя, но Милена не беше свършила окончателно. Устните й се отвориха отново, натискани от още нектар. Втората вълна попадна отново в устата му и Милена извика:
-Глътни!
Върнат в реалността изведнъж, Ники глътна инстинктивно и отвори уста, да си поеме дъх, поразен от вкуса на секрета й. Това даде възможност на Милена да изстреля и третата си, последна пулсация по езика му. Той изплю всичко и бременната го притисна към корема си.
-Оближи всичко, което има мама по коремчето... хайде, миличък, не бъди лошо момче, оближи мама по коремчето...
Той засърба мокрите вадички, потекли по издутината й и я погледна.
-Дай ги сега на мама, че ти не обичаш да ги гълташ...
Той й ги прехвърли в устата и тя ги преглътна демонстративно.
-М-м-м, добро момче... оближи мама по езика, дай езиче - и те си ги преплетоха във френска целувка. - В този район ли разнасяш винаги? - неочаквано попита тя.