Секс сред бурното море

Следобедът беше много ветровит. В морето не можеше да се влезне. Дори и най-печените сърфисти сояха закотвени по кръчметата. Аз се бях отеглил много преди тях в едно капанче в южния край на плажа на Приморско. Лафих си с Тошо. Както винаги говорехме за ски. Ние сме така, по цяла зима говорим за сърфове, а лятото за ски. Това ни занимение ни запълни по-голямата част от следобеда и началото на вечерта. Говорехме си за един маняшки терен под Мальовица, обръщахме поредната бира, а освен това имах възможността да се наслаждавам на приятните форми на поредната мацка която чакаше поръчката си на бара. Тази беше на около 20, облечена с къса черна рокля, сандали с не особени високи токове. Приятна й дълга черна коса се развяваше от силния вятър. Мацката си взе някаква напитка, тръгна от бара между масите и застана пред нашата. Без да пита се настани на свободния стол. Тошо не прекъсна разказа си, описваше как е паднал от някакво замръзнало водопадче на Рила. Тя го слушаше с интерес, а аз вече изпусках разказа му докато осмислях, че най-сладката мацка която се появила последните два-три часа около капанчето реши да седне точно на нашата маса.
- Добре, че Ники не се е панирал. Иначе, сега нямаше да се хвалиш. – отряза го накря тя.
- Ники е много печен. Жоро, ти катерил ли си с него? - попита ме той. Отвърнах едно аха, докатато превключвам съзнанието си.
- Е на него все пак катеренето на лед му е най-голямата мания. - заключи Тошо.
- А твоята мания коя е? - попита ме мацката.
- Харесвам от всичко по малко. Наблягам на сърфа от както няма достатчно вода за рафтинг. Ходя да скачам от време на време, но напоследък не останаха много аеро клубове където да предагат скачане с парашут.
- Само не го питай колко скока има. - прекъсна ме Тошо.
- Що? - Ще ти каже, че не ги брои. Мацката нищо не каза, само ме погледна косо.
- Ти къде се запиля? - Тошо попита мацката.
- Бях в сесия до преди няколко дни. Влачех една иконимика.
- Какво учиш? - поинтересувах се.
- Маркетнг и реклама. - отвърна мацката, с явна незаинтересованост. Явно не харесваше типове, които се правят на интересни макар, че всъщност Тошо беше човека който ме хвалеше. Оставих разговора. Отпих от бирата си за да се измъкна от неудобството да продължавам разговор който явно беше нежелан от нея. Започнаха да си говорят за изпити. За преподаватели. Изобщо за техни си неща. Аз продължих да си пия бирата, но сега следях вълните които се вдигаха. Нещо загубих интерес за това какво става на масата, около капанчето и изобщо към хората наоколо. Наблюдавах как вълните заливат стария мостик. Как пръските се изливат по парапетите. как вятъра отвява върховете на вълните. Това продължи докато темата на разговора до мен не се върна на тема ски.
- Така е като цяла зима ходиш на ски. - обесняваше Тошо
- Всеки път когато се качвам на Витоша ти си там. Отивам на Банско, ти си там. Само той
- Тошо кимна към мен - ходи повече от теб на ски.
- Да бе, не съм ти виновен, че се качваш рядко. - отвърна му сладураната.
- Макар, че за да съм честна трябва да призня, че направих някой от най-добрите спускания. Особено онова до Мусала.
- Да, добре се представи там. - реших, че все пак няма какво да загубя.
- Да не би да си го гледал? - попита Ани, явно не съм гледал само вълните щом успях да науча името на мацката.
- Нещо такова. - не ми пукаше и затова реших да се заям.
- Следях го много от близо.
- От колко близо? От маричини езера има много добра видимост.
- Да така е. От там се вижда много хубаво. Макар, че гледката от връх Манчо е много по-добре.
- Да ама там не е от близо.
- Всъщност ме гледаше от една чучка посредата на улея.
- Обясни Тошо.
- Да бе. От там са се пускали само Ники и Васил. Един тип им е показал мястото преди една зима. Май и той е карал с тях.
- Да имаше мераклии, но се пуснаха по класическото трасе. Мацката нищо не каза. Двамата с Тодор се наслаждавахме на това, как сама тя ни постави между най-голамите откачалки. Виждаше се че тя се чувства неловко. Не исках да я спасявам от това положение, но смилих се над нея. Все пак е много сладка.
- Оглеждах терена две години. Ходих там дори и лятно време.
- Не е истина, найстина ли толкова си го обикалял? - попита Тошо.
- Не бях сигурен, какво има под снега.
- Мястото найстина е психарско. - коментира Ани.
- Вълните са се засилили. - ревът им до мен не можаха да не привлекат вниманието ми.
- Какво? - Тошо не превключи веднага.
- Казвам, че вълните са се услили. Сега е момента да се разходиш по него. И двамата извърнаха глави към морето.
- Да. - отвърна Ани.
- Това е добра идея.
- Колко добре плуваш? - попитах я.
- Достатчно, макар, че малко се притеснявам от това море.
- Тошо?
- Ааа, не. Без мен. Не съм мераклия.
- Значи само двамата. - обърнах се към Ани. Качихме се на моста. В края му има една бдтка. Там си свалих тениската и маратонките. Останах само по дънки. Ани си свали сандалите. После изхлузи през главата си роклята. Погледна ме за момент. Явно ме преценяваше. После си свали сутиена. Подадох й ръка и тръгнахме напред към тъмнината. Вълните качваха все повече вода на полощатката. След двайсет-трйсет метра вече бяхме мокри. В края на моста трябваше да внимаваме на всяка вълна. Не говорехме. Движехме се напред. На по-големите вълни тя стискаше ръката ми. Сигнахме края на моста и тя се хвана с две ръце за перилата. Аз застанах зад нея и се хванах от двете й страни. Вълните се разбиваха под нас и ни пръскаха силно. Отвере на време на време водата заливаше краката ни. Прилепих гърдите си към гърбърт й, а тя се отпусна към мен. Гледах напред през рамото й към морето. Кожата и беше настръхнала и нежна на допир. Наслаждавах се на допира с нея. Зарорих лице в косата й, а тя се притисна още повече към мен. Тогава установих, че това ме възбужда. Тя го усети и се притисна още по-плътно към мен. Целунах я по рамото. Тя спусна ръка между двамата и погали достйнството ми през дънките. Хванах я през корема и й показах, че искам да се притисне още по-плътно към мен. После пъзнах ръка надлоло и я пъхнах под прашките й.
- Направи го. - поиска тя. Погалих я по нежните й усни. Прокарах пръст между тях. Те също бяха премръзнали. Вкарах пръст в нея. Тя беше топла и мокра. Избутах прашките й надоло. Тя подаде дупето си към мен. После разкопчах панталона си и я погалих с достойството си между краката. Ани ми помогна с ръка да вляза в нея. Тя беше тясна, в първия момент се стегна. После се отпусна и сама се притисна към мен. Започнах да се движа бавно в нея. Вълните ни пръскаха. Нежното й тяло трепереше под мен както от възбуда и така от студ. С една ръка се държах за парапета, с другата галих плоското й коремче. Мачках стегнате й гърди. Целувах раменете й. Стенанията й се смесваха с рева на вятъра и грохота на вълните. Движех се в нея все по-бързо и по-бързо. Хванах я със свободната си ръка за шията. Притиснах я към мен. Тя започна да се извива, вече не стенеше, а викаше. Върнах ръката си на гърдите й и започнах да ги мачкам. Бях готов да изригна. Тя вече не се опитваше да се движи под мен, едиствено се притискаше към тялото ми. Притснах я и изригнах в нея. Не усещах вятъра, нито студа, нито водните пръски. Единственото усещане беше топлината й и това как соковете ми изтичат в нея, Не знам колко време продължи този момент. От транса ме изкараха пръските на поредната вълна. После се появи и вятъра. Излезнах от нея и веднага потърсих устните й. Те бяха много нежни и солени. Тя се обърна и ме прегърна.
- Това е … Това е…
- Ани дишаше тежко. - … много хубаво. Отвърнах й с още една целувка. Все още не можех да си събера мислите. Замайването ми отминаваше малко по-малко. Галих гърбът й, докато я притисках нежно към мен. Тя трепереше леко.
- Стдено ли ти е?
- Да. - отвърна тя кратко.
- Да се връщаме. Искаш ли да плуваме?
- Да. - Само плувай далече от моста. Тя потърси прашките си, но се отказа бързо. Опитах усните й още веднъж преди да скоча във водата. Тя плуваше гола до мен. Водата беше студена, не толкова, че да е неприятно. Ани се движеше може би дори по-добре, отколкото аз. С помоща на вълните се добрахме лесно до брега. Изтичахме до дрехите си, дадох й тениската си да се изсуши малко преди да облече роклята си на голо. След това се качихме в колата ми. Докато се движехме почти не говорихме. Когато превключвах скоростите докосвах коляното й. Това, заедно с това, че под роклята няма нищо ме възбуждаше отново. Откарах я до хотела й, като се отбихме през някаква аптека. Приятелката й я нямаше. Тя свали роклята си и застана гола пред мен. - Искам да си взема душ. Идваш ли с мен?…