Доверчива “патка” си плаща с путка

Вдигнах очи от книгата, защото жената зад мен промърмори нещо. Първото, което ми направи впечатление, бяха красивите очи и съблазнителни устни. Стори ми се, че прилича на далечна моя братовчедка. Загледах я настоятелно, просто за да я заинтригувам. Не направи скандал, а сведе срамежливо очи. Разбрах, че е интилигентна жена и под предлог, че й дължа някакво извинение, се преместих на празното място до нея.
-Извинете ме – започнах учтиво. –Погледнах Ви настоятелно, защото просто ми заприличахте на далечна моя братовчедка…
-Не сте никак оригинален – пресече ме тя.
-Но моля Ви, съвсем не искам да кажа, че се припознавам. Зная, че това е най-изтърканият номер – пуснах в ход най-подкупващата си усмивка. –Просто тая жена ми беше страхотно скъпа – скалъпих поредната лъжа. –Всъщност тя не ми е кръвна роднина, а беше съпруга на мой братовчед. А аз бях луд по нея – ех, спомени… - въздъхнах мелодраматично аз.
-Спомените са религията на хора без бъдеще – прекъсна ме тя.
-Знам това, но все пак са по-силни от мен. За да я забравя, се пилеех по разни фльорци, които сега не бих и погледнал, но тя все още е много хубава. Може би почти колкото Вас.
-Ласкател! – сви тя капризно хубавите си устни.
-Не, просто много искрен. А и смелчага. Нещо ми подсказва, че мога да разчитам. Да мога…
-Боже, че и самохвалко – засмя се тя високо. –И какво е това, което ви подсказва?
-Тя също ме харесваше. Но не можех да посегна, въпреки че ме възбуждаше страхотно. Както сега Вие… Адски, до обезумяване – прошепнах тихо, хванах ръката й и я поставих на кура си, който – хиляди благодарности към него, вече се бе натопорчил.

Постъпката ми беше за нея като гръм от ясно небе. Не можеше да се развика. Не аз я държах, а тя мен. А освен това има една всевечна велика истина: “Жената, хванала голям надървен кур, е като котка, гепила суджук – няма пущане!” Вероятно защото надървеният кур е едновременно с това и намагнетизиран.
-Подъл номер ми изиграхте! – рече тя ядно, но не ме пусна. –Не беше честно!
-А честно ли е да надървите така мъж, който от месеци не е помирисвал жена? Я се помъчи да го огънеш? Като изтръпнал крак е, не се прегъва!
Жената ме изгледа като сомнамбул и в този момент от кабината на шофьора се чу:
-Последна спирка. Ей вие там, на последната седалка, задрямахте ли?
Значи, яко се бяхме увлекли в “разговора” си, за да пропуснем спирките си. Може би тая последната е нейната, но моята със сигурност не е.

Макар и с неохота скочих, измъкнах се от седалката и подадох ръка на жената, видял, че нещо е затруднена. Когато се придвижихме до вратата, вече знаех какво я затрудняваше – моята нова позната накуцваше. Забележете, че казвам накуцваше леко – просто едното от вълшебните й крачета май беше по-късо. А бяха хубави тези крака – много хубави. Като едрият й бюст, който се полюшваше като й подадох ръка на слизане. Засмях се…
-От какво изведнъж Ви стана толкова смешно? – запита ме тя кисело, вероятно помислила, че съм изненадан и смутен от нейното накуцване.
-Смея се, защото от години пътувам с тази линия, а дори не съм подозирал, че на последната спирка има такава градина. Пък и затова, че като ученик съм се заплеснал по вас, та съм пропуснал собствената си спирка.
-То и аз… - започна тя, но навреме се усети, спря и наведе очи. Защото стопроцентово щеше да каже, че и тя не е усетила кога сме стигнали чак до края.
И как ще усети, като държа такъв кур в ръцете си, сигурна, че е натопорчен за нея. Абе жена е, не може да не й направил впечатление.

А всъщност се засмях за съвсем друго. Спомних за моя приятел Славчо Киспитлийчето, който ми обясняваше как се ебе куца жена. Опираш й гърба на дърво в парка, слагаш под късия крак тухла или камък, вкарваш главата на кура си в путката й, която непременно е зяпнала и гореща, защото самата конструкция на куцащата го изисква. После риташ с крак тухлата и пичката й се надява на кура ти чак до макарите. Представих си тая картина и отново пак яко се възбудих.
-Не мога повече! – рекох и спрях. –Крачка не мога да направя, така съм се “гипсирал”! Никога не ми се е искало чак толкова много, дори и от братовчедката. О, Стела!
-Абе имай малко такт, човече! – каза жената. –Не знаеш ли как действат другите мъже? Ти ме въвлече в тая луда игра с твоя грамаден член, аз ти го натопорчих, а сега ще си спомняш за братовчедка ти и ще ми викаш: “О, Стела!” Пепа се казвам и ако ще ми се случи нещо, нека не е вместо някаква си братовчедка. Върви – на двайсет крачки има една беседка. Там ще видим какво може да се направи…
Сещате се какво може да се направи и какво направихме, нали? Още със сядането ме гепи за кура и настървено продължи:
-Аз го доведох до това състояние, а не братовчедката, дето може и въобще да не съществува! Но като съм доверчива патка, ще си плащам с путка. Да го знаеш това:”Доверчива патка плаща с гореща путка!”
Не я прегърнах, а направо я сграбчих и започнах да я целувам. Умирах от желание час по-скоро да й го наблъскам, но от опит зная, че целувките не се пропускат – за жената с тях започва ритуалът. И добре, че така стана, защото в тези няколко секунди тя измайстори такава поза, каквато никога не бих се сетил да приложа – възкрачи скамейката, облегна се на страничната облегалка, почти легна и ме придърпа към себе си. Краката й обгърнаха хълбоците ми, хванах се за циците й и… тя го пое нацяло. Никога не съм го усещал толкова укрепен и уплътнен. И никога не се е случвало жена под мен да се празни толкова бързо. И толкоз обилно… Не усетих кога и как е качила краката си на раменете ми и как е пуснала ръка до ташаците ми, които започна да трие по дупето си. А когато аз започнах да се празня, заскимтя от кеф, путето й запулсира и заосмуква члена ми. Такъв номер не можеше да бъде научен. Това умение си бе вродено. И най-важното: не съществуваше начин курът ми да спадне, усещах го като куче, което се е заклещило с кучка.

Не мога да кажа колко продължи играта, никаква представа за време нямах. Като свършихме, предложих кърпа, з ада се избърше, защото беше просто подгизнала. Отблъсна ръката ми, даже не си сложи бикините. Само бръкна с пръст в сливата си, подуши го и после с доволна усмивка заяви:
-Ухая на разцъфнали бадеми. И на жасмин, и на роза!
-Да ти се представя – рекох й.
-Недей! Той ми се представи по-добре от теб – хвана ме тя за неприбрания кур. –И не ме изпращай. Колкото до братовчедка ти, благодари й от мое име. Кажи й, че благодарностите са от една, дето мъжа й я смята за фригидна.