Дълг на честта

Жана въздъхна дълбоко, докато гледаше през прозореца на рейса. Дали не беше сбъркала като се беше съгласила на тази екскурзия за 8-и декември? Повечето от колегите й бяха по двойки и тя се чувстваше зле докато ги наблюдаваше. И защо повече от година след раздялата си с "голямата си любов" все още беше сама? Е, поне не беше единствената самотница тук - слаба утеха, но по добре от нищо.
Вилата беше по-малка, отколкото очакваха. В нея имаше само 6 легла и 12 човека, които да се сместят на тях - 4 двойки, две момичета и две момчета, единият от които явно щеше да спи в гостната. Жана разбра, че ще дели легло с Елена - бъбривата хрема в групата, но това не я развълнува особено. Далеч по-интересен беше разговорът на Димо (човекът организирал екскурзията) и Любо - колегата от нейната група, който също беше сам. Тя го чу, без да иска, но не се издаде с нищо:
- Е, Любо, а тебе да те слагам ли в едно легло с Жана?
- Ами аз не бих имал нищо против приятелю, но може би трябва да попиташ първо нея? Защото тя може и да възрази...
- О! Аз просто си помислих, че идвате заедно и... - В този момент Любо се завъртя и я изгледа продължително, докато тя се преструваше, че гледа в друга посока.
- Не, не сме заедно... макар че не бих отказал!
Същата нощ (минаваше 2 и 30 през нощта, на 7-и срещу 8-и и купонът всъщност беше започнал макар и не толкова щуро, колкото щеше да бъде на другата вечер) след като останалите най-после си бяха легнали или бяха отишли на дискотека, Жана остана заедно с Любо, Елена и другият самотник в компанията - някакъв приятел на Димо, на който тя не си даде труда да запомни името. Не им се спеше, така че седнаха да играят карти. Белотът вървеше някак мудно, докато Елена не предложи да залагат по 5 лева на игра. Напрежението изведнъж се сгъсти, всички изтрезняха и се съсредоточиха. Играеха мъже срещу жени и играта беше стигнала до фазата, когато се разменят грубости на всяко отиграване, а на обявяването всеки блъфираше, опитвайки се да накара другия да сбърка, независимо дали има или няма карти. Две игри вече бяха спечелени от мъжката част.
- Всичко коз!
- Контра!
- Ре контра!
- Ако щеш и излез контра!
- Не можеш да ме вътриш дори и да държиш пет валета!
- Да вдигнем залога като си толкова сигурен! - Викаха си в лицето един на друг и тя изведнъж си спомни онзи ден преди повече от година. И Той изглеждаше по този начин тогава, и Той я гледаше с това самоуверено, насмешливо изражение на лицето, докато късаха.
Почувства гняв и едновременно с това някаква отмала, и коленете й затрепериха.
– Ей, деца ние също играем! - това беше Елена.
Жана не й обърна внимание, беше се съсредоточила изцяло върху Любо.
- Хайде де, да вдигнем залога! - повтори тя.
- Добре, но само ние двамата, няма нужда приятелката ти да страда заради твоето неумение да играеш карти.
- 50 лева само на това разиграване.
- Щом искаш да ми ги платиш сам, нямам проблеми.
- Нека да са 100 тогава!
Жана почувства, че се поти, защото в джоба си имаше само 30 - 40 лева. Какво по дяволите правеше?
- Добре!
Разиграването почна и свърши някак много бързо. Жана дори не разбра как така мнозинството от ръцете преминаха при противниците им. Та тя държеше силна ръка?!? Може би причината беше в това, че при всяка карта удряща се в масата, тя чувстваше горещи вълни да обливат слабините й.
-… 149, 159, 170, 174, 177 - плюс два белота и терца, макар че те не са ни и нужни...
- На мен ми стига толкова! - това пак беше Елена, която стана и се качи по стълбите към спалнята.
Жана като насън видя другото момче да става и да излиза и се озова сама с Любо.
– Е, миличка? - Отново този насмешлив глас.
Искаше й се да издере тази самодоволна усмивка с ноктите си.
- Нямам толкова пари...
Любо продължи да се усмихва, но нещо едва забележимо се промени в погледа му. Вече нямаше насмешка, а само някаква топлота и нежност.
- Забрави парите. Не затова играех. Исках само да съм близо до тебе и да разбера как може толкова красиво момиче да е толкова тъжно и гневно едновременно.
Жана се сепна и стана, очите й мятаха мълнии.
- Нямам нужда от твоето съчувствие ясно? И изобщо, остави ме на мира. И ти си като другите мъже…
Той вдигна рамене:
- Щом искаш да се държиш така, добре. Но дългът ти остава в такъв случай. И след като съм "като другите", ще трябва да изискам незабавно уреждане на сметката.
Жана изведнъж почувства че коленете й отново се разтреперват.
- Какво имаш предвид?
Той изведнъж се приближи до нея, сграбчи я здраво и я целуна. Тя се замята в ръцете му, докато той настойчиво я притискаше, устните му впити в нейните, бавно изчаквайки съпротивата й да утихне и да се поддаде на страстта, която го изгаряше. Тя се отпусна изведнъж, устните й се разтвориха, пропускайки езика му, докато той нежно го плъзна в устата й, наслаждавайки се на целувката, изследвайки всяка извивка бавно, чувствено и безпощадно. Когато най-после се отдръпна от нея, тя беше останала без дъх.
- Това!
Сега Жана се хвърли на врата му, целувайки го отново, плъзвайки устните си първо по врата му, а после надолу към гърдите, след което задърпа пуловера и тениската - искаше да види тялото му и да му се наслади. Той имаше слаба, жилеста фигура и плосък, мускулест корем. Жана плъзна устните си по него, след което задърпа копчето и ципа на панталона, нетърпелива да се озове лице в лице с мъжествеността му. Пред лицето й се възправи 25-сантиметров пенис, надървен до крайност. Тя плъзна ръце по ствола му, след което го пое в устата си. Бавно, много бавно тя се плъзна напред, поемайки го дълбоко в гърлото си. Имаше чувството, че се задушава, но не спираше, след което се отдръпна и го покри с целувки от главичката до тестисите.
Любо изведнъж я хвана под мишниците и я изправи, след което с бързи, опитни движения смъкна дрехите й - пуловер, блуза, сутиен, панталон и прашки – изчезнаха, като с повей на вятър. Той я притисна към себе си, извивайки тялото й назад, докато целуваше гърдите й смучеше зърната им. Плавно я отпусна върху дивана, след което се наведе и притисна устни към пъпа й, плъзгайки езика си в него, после се спусна надолу. Езикът му очерта триъгълника й, след което се гмурна в най-горещата точка без предупреждение.
Тя усети устните му да притискат клитора й, а езикът му да си играе с него, трептейки и почти извика от удоволствие. Тя изви краката си, притискайки главата му към слабините си и усети устните му да се притискат към мокрия й отвор, докато ръцете му се плъзгаха нагоре и притискаха, и галеха гърдите й. Езикът му се плъзна в нея, прониквайки дълбоко и предизвиквайки вълни на екстаз в цялото й тяло. Жана почувста оргазмът да я разтърсва и да я оставя без дъх.
Изведнъж Любо се отдръпна от нея, плъзгайки се нагоре между краката й. Тя почувства ръцете му да я сграбчват за свивките на коленете, да разтварят бедрата й максимално, почувства го да се плъзга напред и да прониква в нея с едно-единствено, бързо движение, което почти я докара отново до екстаз. Той се спря за малко, поемайки си въздух, след което започна да се движи равномерно. Краката й бяха на раменете му, ръцете му се прехвърлиха и я хвнаха здраво за ханша, за да контролират ритъма, в който я пронизваше. Той беше нежен, но безмилостен, гмурваше се до дъното на мокрото й влагалище с всяко движение, след което се отдръпваше почти докрай, преди отново да се плъзне до дъно, предизвиквайки я да стене, да вика от удоволствие и да моли за още.
След третия оргазъм, Жана изведнъж се надигна, обхващайки кръста му с краката си и се притисна към него, преобръщайки с усилие тялото му под себе си. Сега тя се надвеси над него, ръцете й опряни в раменете му. Гърдите й се поклащаха бавно в ритъма точно пред лицето на Любо и той ги сграбчи, и започна да ги целува, за пореден път довеждайки я до върховете на екстаза. Изведнъж тя почувства пулсирането на пениса му в себе си и разбра, че всеки момент ще се изпразни. Тя се дръпна, плъзвайки тялото си надолу и го обхвана с устни, засмуквайки го точно когато спермата изригна, изпълвайки устата и гърлото й. Тя смучеше и гълташе, не искайки да изпусне нито капчица от елексира, който не беше опитвала от толкова време. Най-после доволно се отдръпна и Любо я придърпа към себе си, притискайки и галейки тялото й.
- Мислиш ли, че това урежда сметката ми? - гласът на Жана беше дрезгав от страстта и погълнатото семе. Тя се чувстваше като мръсница, но това й харесваше.
- Всъщност не, не мисля. И след хиляда такива сеанса няма да искам да спрем да уреждаме сметки, ок.?
Жана се надигна, поглеждайки го в очите. Това, което прочете там, я замая.
- Искаш да кажеш, че наистина искаш да бъдеш с мен, така ли? Не само за тази нощ?
- Да, по дяволите!
Тя се притисна към него, благодарна за този неочакван подарък. Може би, помисли си развеселена, трябваше по-често да играе белот с високи залози...