Историята на Чеп

Когато майка му го видяла за първи път Чеп бил току – що роден. Бил кървав, синьо – лилав и грозен, но майка му не се погнусила от него, целунала го с любов и казала, “ти ще бъдеш един щастлив и здрав Чеп”. Когато баща му го видял за първи път Чеп вече не бил кървав, нито пък синьо - лилав, може би все – още малко грозен, но въпреки това баща му го вдигнал с гордост и казал, “ти ще бъдеш един добър тракторист “(самият той бил такъв). Когато баба му за първи път го видяла изпаднала в недоумение от неподходящото име за малкия … Чеп?! Но тихо си замълчала. В крайна сметка нали бил кръстен на дядо си. Когато бил в детската градина Чеп бил красиво русо момченце с букли, което редовно правило упражнения за бицепс. Когато станал на десет баща му подарил трактор, а майка му специална четка за букли. Чеп предпочел четката. В училище Чеп бил всеобщия любимец на застаряващите, похотливи учителки, а и на някои учители. Когато за първи път учителка му предложила да му духа в кенефа, Чеп не разбрал точно, за какво става въпрос, тъй като все още бил малък Чеп (едва 6 клас), но доверчиво тръгнал след учителката си по география. Тя не била нито застаряваща, нито раздропана, а по скоро млада, напращяла и доста похотлива. Духането минало успешно. На следващата седмица Чеп станал мъж. В същия онзи кенеф. После в него той направил много от своите съученички - жени. Някъде около десети клас бащата му се примирил, синът му никога нямало да стане тракторист. Чеп не бил много добър в ученето (даже никак), но бил много добър дефлоратор, за това всички го обичали. Така че, когато завършил с пълно отличие никой не се и учудил. След училище Чеп дълго време се подготвял за отговорната и трудна професия на манекен. Чеп бил истински професионалист! С много усилия и труд той научил тънкостите на професията: как да ходи в права линия, как да поклаща задните си части, как да движи ръцете си, как да сваля палто, как да слага палто, как да демонстрира бельо, да се усмихва, да не се усмихва, да гледа сериозно, мъжествено, игриво, похотливо, отегчено, изобщо станал истински професионален модел (манекен). Разбира се, Чеп продължавал да работи и на частно като дефлоратор (а от време на време, дори и безплатно). Но всичко свършило. Свършило, когато Чеп навършил трийсет години. Никой не искал стари и многократно употребявани чепове! За това Чеп трябвало да се оттегли от модния бизнес. След като се прибрал нещастен в стария си бащин дом решил да се посвети изцяло на трактора, но той(тракторът) просто не било за него. Един ден на път за миризливия месарски магазин , срещнал група мъже, които много приличали на него самия. Били горе – долу на негова възраст, красиви като него (един даже бил с руси букли!), добре облечени. Чеп ги попитал дали случайно не чакат и те за намаленото месо, за което мама го била изпратила. Чепоподобните мъже дружно се усмихнали и в един тон казали, че всъщност не чакат за месо, а в момента работели…Чеп ги попитал учтиво, какво точно работят. Те също така учтиво и усмихнато (нали и те били бивши манекени) му отвърнали, че са професионални жигола. Обяснили му, че се били преквалифицирали поради извънреден стаж и напреднала възраст. Чеп малко срамежливо (но не и без гордост) казал, че е работил известно време на частно като дефлоратор и попитал дали не може и него да го вземат на работа. Можело…казали всички те в куп, след, което дружно, вкупом направили сложна моделска поза, в която Чеп веднага се включил. Така стояли известно време докато минаващата в този момент японска туристка ги снимала, а после всички те дружно я обслужили. Това е историята на Чеп.