Невена

Беше средата на юни месец. Тогава тъкмо се бях върнал от испания след двегодишен престой. След традиционните посрещания с роднини и след като се видях с повечето си приятели ежедневието ми зацикли в монотонност. Седях по цял ден пред телевизора и се чудех какво да правя. Бях забравил какво е свободно време и не бях свикнал да почивам. Станах, нахлузих си някакви къси гащи и тръгнах към магазина за цигари. Влязох и се наредих зад младо момиче. Тя ме погледна и ми се усмихна. После излезе.
Стигнах пред входа и там видях пак момичето с още едно.
- Чао.
- Да не забравиш за учебника!
- Няма...
Разделиха се. Тя се обърна и пак се усмихна широко.
- Здрасти. - Изчурулика с меко гласче.
- Здравей... - погледнах учудено.
- Май не ме позна, а?
- Не...
- Невена. От седмия етаж.
Тогава се сетих - беше Невенчето от седмия етаж. Боже как се бе променила! Като заминах беше момиченце с руси плитчици, а сега... Сега пред мен стоеше момиче около 168 с хубаво телце и ангелско лице. Сините й очи грееха, русата й коса се стелеше по раменете, под поличката и потничето се загатваха женствени форми.
- Божеее! Извинявай... Съвсем не те познах.
- Много съм пораснала, а?
- Наистина, без майтап. Направо, нямам думи.
- Как е отново вкъщи?
- Добре. Свиквам. Но е хубаво.
Тръгнахме към асансьора и се заговорихме. Учела, пита за Испания, аз давах тъпи отговори, нали знаете.
- Как са испанките? - Стрелна ме с поглед Невена.
- Грозни, тъпи, абе не стават. Има и изключения...
- Е, сигурна съм, че си се оправял - нали си хубавец! - Смеха й зазвънтя. Като чух какво каза нещо трепна в мен.
- Сега на колко години си?
- На 12. Септември ставам обаче а 13.
- Охооо, голяма си! - Усмихнах се иронично.
- Не се присмивай, ей!
- Кой се присмива? Аз?! Никога! ... Как я караш иначе?
- Оф, не питай. Уча, кафета , скука. Сега трябва да уча, ама ме мързи и ще дремя с кафе пред компа. Ти какво ще правиш?
- Ми... Телевизия. Скука.
- Ела на кафе, самс съм и ми е много тъпо.
- Еми... - Не знаех какво да кажа.
- Еми добре... - казвайки го очите й помръкнаха.
Стана ми кофти. Не исках да съм гаден.
- Не мога, чакам да ми се обадят по работа. И аз съм сам, що не дойдеш ти? - Измъкнах се от ситуацията. Никакво обаждане не чаках.
- Кога да дойда? - погледна с плах поглед Невена.
- Ми... след полвин час. Добре ли е?
- Да.
- Чакам те.
Затворих вратата зад себе си и поклатих глава - Невенчето се превръщаше в много хубаво момиче. С тези крака, дупе...
"Пфу! Да беше по-големичка..."
помислих.
Направих кафе и налях в две чаши. Сипах и по чаша тоник.
След минута се зжънна на вратата. Отворих и на със слънчева усмивка тя чакаше.
- Готово ли е кафето?
- Естествено. Най-доброто!
- Ами?
- Съмняваш се?! Ще се наказваме май, детенце! - Усмихнах се и се усетих че прозвуча доста двусмислено.
- Нима?
Тя влезе и се посмяхме още малко. Седнахме и отпихме от кафето. Заприказвахме общи неща - разказвах за Испания, за случки там. Тя ме слушаше и попиваше всяка дума. Отпих от тоника, но ми се стори постен. Станах и извадих бутилка джин.
- Искаш ли малко? - погледнах я с лека усмивка.
- Ми да. Много обичам джин с тоник.
- Не си ли малка за джин? - Ухилих се и й налях в чашата.
- Малка, ама знам вече!
- Аха...
- Кажи ти за испанците. Сигурно са много хубави? - Тя се засмя и покри уста сякаш от срам.
- Ама че вапроси... Ами! Селяни са. Не е като по филмите.
- Стига бе!
- Ми...Така си е. Мене там ме брояха за много вазпитан, галантен , чаровен, пък сам си обикновено момче.
- Е, ти пък. Готин си. Те ако се сравняват с тебе...- Тя ме погледна и наведе после за секунда поглед и пак се усмихна.
- Аз... Я се виж каква красавица си станала. Същинска мадама! - Намигнах й шеговито. - Сигурно имаш 100 гаджета?
- Ами... Тъпаци са! Само гледат да те хванат за гъза и ти говорят глупости. Ужас!
- Е, ти пък...
- Аз искам някой по-свестен, някой точен,да се държи с мен нормално, да ме разсмива. Някой като...
- Като кой ?
- Като тебе, Иване! - Тя ме погледна и се засмя. Бузите й поруменяха.
- Като мене?! Аз съм дърт пръч. За кво съм ти?
- Е, ти пък...- Усмивката й не слизаше от лицето. Отмяташе косата си постоянно и откриваше гушка като на сърна. Наистина беше мнохо хубаво момиче.
Свършихме чашите и аз досипах още джин с тоник. Неваяна пиеше без да се притеснява и вече имаше весел блясък в очите.
- Играеш ли карти? - попита ме тя?
- Всеки барман играе. На какво? Белот, бридж, какво можеш. - Усмихнах се.
- На покер!
- Ами?! Трябва да залагаме. За какво ще играем?
- Каквото кажеш... със събличане! - Усмихна се тя и се захили.
- Брей... Добре. - Не знам защо но не се замислих даже. донесох карти и раздадох първата ръка.
- Аз залагам чехлите си! - Стрелна ме тя с решителен поглед.
- Абе не е честно, щото имаш чехли, потник, пола, бикини, сутиен имаш... Пък аз съм само по шортета и тениска, ама нали и без туй съм по-добър...
- Залагай , не се оправдавай, Иване!
- Ок. Тениската.
Знех че нямам нищо, но нали трябваше да я накарам да си помисли че съм слаб. Загубих ръката и свалих потника. Невенчето се засмя, а аз раздадох следвашата ръка.
- Аз пак слагам чехлите. - обяви залога си момичето пред мен.
- Аз имам само гащета. ОК.
Свалихме картите и аз победих. Тя хвърли чехлите настрана демонстративно с познатия звънлив смях. Пак раздадох. Тя заложи потника си. Аз пак гащетата. Спечелих.
Стана ми неудобно и казах:
- Да ми тениската и няма да сваляш нищо, ОК?
- ОК- тя ми подаде Т-шъртката.
Междужременно вече си налях четвърта чаша джин. Усетих го леко. Раздадох следващата ръка. Имах добри карти но изчаках.
- Аз залагам потника. - Усмихна се зад картите Невяна.
- Аз отговарям и дигам залога с гащетата. Играй.
- Хм... Отговарям като слагам и полата. Дай да те видя сега! - Тя сложи картите.
Имаше 3 дами. Аз показах 3 попа.
- Ааааа! Лъжец... добре. Потника- тя махна потника. - и полата. Готово- Невяна остана по бял сутиен и прашки.
Гледката беше прекрасна : бедра с цвят на праскова, нежен корем, сутиена държеше гърди с размер на портокал.
- Да спрем, а? - преложих плахо.
- Ами! Ти си бит от започването на играта, момче! Искам да видя голото ти дупе!- Закани се с пръст малката Невена. Пак си налях джин и раздадох. Пак имах силна ръка.
- Залагам тениската си. Ти си.
- Аз слагам сутиена и ...прашките! Ай сега да те видя - тя се засмя . Алкохола я беше хванал.
- Отговарям с гащетата.
Свалихме картите. Тя имаше четити валета,а аз - четири дами.
- Ебати! Хм... Май ме би...
- Нищо, друг път ще покажеш - предложих кавалерски.
- Аз съм принципно момиче и си плащам дълговете, Иване...
Невена стана и махна сутиена си. Гърдите и щръкнаха като сметанови топки. Зърната й бяха малки и розови.
- Невена...- понечих да кажа.
Тя хвана прашките си и с едно навеждане ги свали. Вцепених се. Между краката й имаше рядка руса ръстителност, а отдолу се показваше розова путчица. Тя се усмихваше. Седна на стола и разтвори крака. Не издържах - насочих се към нея и клекнах. Тя стана и леко се дръпна, но аз я хванах за дупето и прокарах ръка между краката й. После я целунах. Тя прехапа устни и затвори очи. Започнах да я лижа. Разтворих цепчицата й и засмуках. Тя хвана главата ми и изстена с нежно гласче. Имаше хубав клитор, който беше набъбнал. Започнах да го смуча и хапя леко. Смучех все по-силно. Тя застена и запъшка:
- Ох... Аааа, да... Иване...
оф...да...
В този момент от цепката й се разтече и Невена застена гънейки се в ръцете ми, а путето и запулсира леко. Тя се отпусна върху мен, прегръщайки главата ми и допорайки я до гърдите си. Станах и започнах да я целувам.
- Я да видя какво криеш в тия шорти...- момичето застана пред мен на колене отметна златната си грива и събу шортите ми. Хуя ми щръкна пред лицето й. Тя се усмихна дяволито и го целуна , гледайки ме със сините си очи. После го лапна и започна да ми духа бавно. Сигурно го бе правила преди,защото беше много добра. Правеше го бавно и внимателно. Хванах я за косата и започнах да й го вкарвам до гърлото бързо. Слюнка изби по брадичката й.
Извади го от устата си и пое въздух.
- Чукай ме, Иване. Чукай ме!
Малката мръсница ме погледна с премрежем поглед казвайки думите с полудетското си гласче. Вдигнах я и я надупих на масата. Прокарах пръст през путето й и наместих хуя си в цепката й. Влязох с мощен тласък. Кура ми влезе после срещна някаква преграда след което влезе целия.
- Ааааа! а, а...
Тя беше девствена!
- Не спирай...Хубаво е...
Изстена Невенчето с красива гримаса на личицето си.
Започнах бавно. Тя пъшкаше при всяко влизане и движение.
Беше много тясна и топла. Усилих темпото, докато момичето под мен стенеше. Хванах я силно и я започнах да я клатя яко. Тя викаше и пъшкаше:
- А, а, а.. а!А!А!А!А! да...
да , Иване...
Наближавах екстаза и съвсем я запращях като животно. Тя започна да вика:
- Дааааа! Пак... Давай.- Путката й пак запулсира, а по лицето й се изписа напън и усилие. След миг се смени с облекчение. Усетих че свършвам и си извадих кура. Тя клекна и започна да ми духа старателно.
След няколко лапания го дръпнах от устата й и започнах да се изхвърлям на едри струи , пръскайки лицето и косата на младото момиче. Когато спрях цялото й лице беше в сперма, а имаше и капки по косата и гърдичките й. Помилвах я нежно по главата. Тя не каза нищо, само си събра дрехите и отиде в банята. Аз се облякох и запалих цигара. Беше страхотно, но по дяволите, аз изчуках 12 годишно момиче! Невена се върна облечена и с чисто лице. Помълчахме.
- Беше хубаво...- Тя ме погледна с лека усмивка.
- Беше ти за първи път? - аз погледнах с кисело-виновна физономия.
- Да. Беше супер! Винаги съм искала ти или някой като теб да ми е първия...
- Невена...
- Няма да кажа на никой, ако повтаряме от време на време.
Не ме гледай така. Не ти ли бе хубаво - погледа й помръкна и тя сякаш бе готова да заплаче.
- Беше страхотна. Беше ми супер. Просто... Не знам. Не знам дали трябваше. Не бива да продължава.
- Престани! Даже след като ме наеба се държиш с мен като с дете!
- Не... оф...
- И ти си като другите!
Тя се разплака и избяга през вратата. Не я догоних. Целия следващ ден се чувствах като престъпник. Беше ми ужасно. Не издържах. Вдигнах слушалката и набрах телефона.
"Дано да не ми вдигне майка й" си мислех.
- Ало? - Познатото ангелско гласче.
- Невена,здрасти...
- Иване...
- Извинявай за вчера. Просто...оф... Не мога по телефона. Ела да поговорим до нас.
Звънна се и отворих. Тя стоеше пред мен. Беше с наведена глава. Погледна ме под бритон.
- Влез...
Седнахме на чаша кафе, но мълчахме. Посегнах и я помилвах с плаха усмивка. Тя ми отвърна със същата плаха усмивка.
- Прекрасна си, но не си за мен. Никой няма да разбере. Разбери ме. - Погледнах я в очите.
- Защо да разбират?... Няма да казваме.
- Как?
- Просто ще бъдеш мъж за мен... Аз много те харесвам.
Няма да казваме.
- Трябва ти нещо по-добро. Заслужаваш нещо...
- Аз знам какво искам! Искам теб! Ако не ме искаш кажи! - ангелските сини очи пак се пълнеха със сълзи.
Помилвах я. "Ебал съм му майката! Да върви всичко по дяволите!" си помислих и я целунах. За нула време вече се мляскахме , а след полвин час лежахме голи и потни. Пушех цигара.
Така продължихме 3 години. Никой не разбра. Аз чуках и други момичета. Тя порасна и един ден дойде и ми каза, че е срещнала специално момче, че много ме харесва, но е разбрала че не може да е с мен. Стана ми приятно, но и ме заболя. Чувсвах се странно.
Останахме приятели и до ден днешен когато не сме с гаджета се чукаме понякога. Невена порасна прекрасна жена.
Винаги ми е приятно, като се сетя за онзи юнски ден...