Ненаситната

...Той дойде като дете и си отиде като мъж 18 годишният Жан-Луи искаше да посети един съученик, но неговата майка - мадам Гюмонт го въвежда в тънкостите на изтънчения секс !
Нейното спокойно и авторитетно поведение му вдъхваше спокойствие. Не можеше дори да предположи, че една значително по-възрастна жена може да прояви какъвто и да с интерес към младо момче, като него. Считаше себе си за една незначителна личност. Бавно се извърна по гръб. Неговият втвърден член стърчеше под ъгъл към неговото тяло, обаче той не му обръщаше внимание. Тя лежеше удобно изтегнала се до него, с леко разтворени крака и кръстосани под главата ръце. Жан-Луи не се въздържа да разгледа облите й и все още твърди гърди, спусна погледа си по гладкия корем, разсечен от трапчинката на пъпа и, а после към грижливо поддьржания храст, под който се бе разтворила розовата й влажна на слънчевите лъчи малка цепка. Бедрата и имаха продълговата форма и завършваха с нежни колена. Нейната поза върху матрака бе съвсем непринудена и тя със затворени очи се наслаждаваше на пробягващите по тялото й слънчеви зайчета.
- Чувстваш ли колко добре действа слънцето на тялото? - попита изненадващо тя.Жан-Луи се сепна:
- О, да! Но може да бъде и също тъй опасно. Случвало се е да виждам на плажа непредпазливи хора със страхотни червени петна от изгаряне. Мирел го изгледа, без да се направи, че забелязва стърчащата му шпага.
- Благодари ти, че ми напомни! Аз съвсем забравих, че ти се излагаш за пръв път на слънце. Сега ще те намажа с маслото против изгаряне. Жената се изправи грациозно и отиде с бавни стъпки до етажерката, където бе тубичката с маслото. Тя се движеше така, че го остави да се възхити на ханша й, на нейния издължен гръб. Дори отметна коса назад, когато се навеждаше там, за да може той да види колко пленителна е шията й. Когато се връщаше назад, тя направи така, че гърдите й да се разлюлеят тежко почти над лицето му. Жан-Луи, лежейки по гръб, се остави на нейните пръсти да размажат кафявите калки по гърдите, корема и бедрата му.
- Почти си готов! - каза Мирел, докато го оглеждаше със задоволство.
Не можеше да се сдържа повече при следващото й неочаквано движение. Тя взе в ръката си неговото трепкащо от възбуда парче и започна да го мастурбира. Почувства как би избухнал:
- Но, мадам Гюмонт... - съпротиви се слабо Жан-Луи със'зачервено лице.
- Стой спокойно! - засмя се тя,
- Тук трябва да се намаже добре. На това чувствително място слънцето е най-опасно. Освен това, изгарянето тук е неприятно, нали?
Нейната умела ръка клатеше мачта му насам-натам, причинявайки му неописуемо удоволствие. ан-Луи не би следвало да се срамува, защото по ождение пенисът му бе добре оформен и с впечатляващи размери, но още не бе имал случай да се увери в това.
- Е!-подкани го тя, когато свърши.-Сега бих желала да ме намажеш ти. Навсякъде и добре!
- Разбира се! - разтреперан от вълнение, успя да промълви той.Пенисът му щръкна още повече при представата, че между мазните му пръсти ще се окажат твърдите й гърди и стегнатия й задник. Всичко, което бе успял да разгледа най-подробно преди малко. Захвана се с новата задача доста притеснен, но постепенно придоби кураж. Чувстваше как плътта й се подава благородно на натиска на пръстите му. Тя не бе престанала да го мастурбира, но същевременно го насърчаваше:
- Положи старание върху гърдите в-меката част на бедрата ми. Там е най-чувствителното място, където трябва да се съсредоточиш в мазането. Неговият млад и неконтролиран фонтан пръскаше на дълги струи бялото си съдържание в шепата й. Жан-Луи разтърси бедра:
- Точно това правя.
- О, нямах представа, че си толкова невъздьржан! - отбеляза Мирел с игрив упрек. Трябва повече да се контролиращ. Ти трябва да си много чувствително момче,щом реагираш така спонтанно при този незначителен досег.
Той седна, изчервен от срам. Имаше намерение да се извини, но търсеше подходящите думи.
- Не е нужно да се извиняващ! - засмя се тя. - При младите мъже често се случва това. В шкафчето има кърпи. Отиди и се избърши, а после ела да довършиш започнатото, защото моята кожа е много чувствителна.
Момчето прилежно изпълни препоръката и. Когато се върна към матрака, Мирел се бе излегнала по корем, предоставяйки му гърба си и своя стегнат задник. Той се разтрепера възбуден наново, когато.капна няколко капки между двете й полукълба там. Колкото и да не беше опитен, той почувства как потръпна нейното тяло, спусна хлъзгавата си длан между краката й. Но продължаваше да пъха ръката си все по-дълбоко там, докато усети първо нежни косми, а после нейната розова цепка, която бе достатъчно влажна, за да се нуждае от нещо допълнително. Мадам Мирел Помонт го остави благосклонно да оцени нейните прелести на спокойствие.
- Какво става?-попита тя по едно време.-Да не би да спря, защото употреби цялото шише вече?
Тя дори не си направи труда да отвори очи. Жан-Луи се сепна:
- О, не! Остана около половината,
- Тогава-побързай с бедрата ми. Те са толкова чувствителни на слънцето. Тя се извърна по гръб и предостави пред погледа му отново грижливо поддържания си русоляв храст. Жан-Луи се притесняваше и не си позволи да наближи на повече от два пръста до къдравите кичурчета. Тя небрежно разтвори крака и момчето издаде най-дългата въздишка през своя живот- Не можеше да отдели очи от розовата цепка между тях. Насърчи го:
- Тук трябва да си особено прилежен.
Жан-Луи не забеляза как тя го поглеждаше изпод дългите си мигли. Спусна трепереща ръка по косматия триъгълник, а Мирел продължи наставнически:
- Абсолютна грешка е да се мисли, че космите предпазват от слънчево изгаряне.
Той прилежно започна да масажира хълмчето й. Неговите естествени инстинкти вече бяха безвъзвратно възбудени и скоро той намери върховете на пръстите си в нейния отвор.
- Точно така! - напътстваше го с нежен глас тя, масажирай ме там нежно.Топлата й цепнатина се бе разтворила от притока на кръв там. Мирея мъркаше от задоволство, а Жан-Луи не бе усетил как членът му се бе втвърдил отново. Бе вкарал в нея вече трите си пръста, усещайки крайните предели на разтягане на отвора й. Мислеше си, че тя не забелязва, какво върши, но това беше чиста възбуда. С изненада отбеляза как зърната на гърдите й се бяха втвърдили. Мирел простена тихо и хвана ръката му. Тя извади неговите пръсти от себе си и ги насочи към горната част на цепката, където Жан-Луи напипа едно твърдо топченце плът, излязло от кожената си яка.
- Леко ме намажи и тук - настоя с ръка върху пръстите му тя там. - Това е най-чувствителното място на една жена, нали знаеш?
Жан-Луи бе мастурбирал пред снимките от медицинската енциклопедия като малко момче, но в този момент бе готов да се закълне, че всичко бе забравил. Мирел изстена високо и заби пети в матрака. После се отпусна наново. След малко каза:
- Трябва, да знаеш, че за теб е голяма привилегия да ме наблюдаваш така. Разчитам на твоята дискретност и умение да пазиш тайна.
- Бих си отхапал сам езика, ако направя нещо друго! - закле се Жан-Луи. Същевременно продължаваше да си играе с гърдите й. Неговото желание го бе обзело напълно и членът му бе твърд като правосъдие, Мирел го върна към действителността:
- Мой бедни Жан-Луи, това е истинско безумие от моя страна! Аз лежа тук, пред теб съвсем гола, без да си давам сметка какво означава това за момче на твоята възраст. Да ме видиш така. Да ме пипаш...
- О, мадам Гюмонт, това бе прекрасно за мен. Да ви гледам гола! - протестира той. - Аз съм този, който трябва да бъде упрекнат, защото не можах да се въздържа.
- Не! - кокетничеше тя.Ти нямаш никаква вина. Аз съм обезумяла. Сама предизвиках тази безсмислена ситуация.
При тези думи обхвана члена му с две ръце, сякаш че се молеше. Жан-Луи инстинктивно се намести между разтворените й крака, а тя не бе престанала да го държи за дръжката. Момчето мислеше, че ще умре. Мирел му позволи да легне върху нея, като опитно насочи члена му към влагалището си. Той усети нещо влажно и топло и разбра, че е на прага да стане мъж.
- Натисни бавно там! - прошепна тя в ухото му. Влизането в тази влажна пещера бе за Жан-Луи, като да се озове в рая. Сърцето му биеше като барабан. Изведнъж осъзна, че тя му бе позволила всичко досега, защото го желаеше! Инстинктивно се раздвижи напред-назад и Мирел го обгърна с крака.Неговите движения бяха доста груби н агресивни.Мирел се задъхваше от удоволствие и разтвори още по-широко крака, за да го допусне възможно най-дълбоко в себе си. Няколко мига по-късно Жан-Луи бе разкъсан от една експлозия в слабините, която инстинктивно го накара да се притисне до плоския й корем и да я напълни обилно с гейзера си. Ушите му бучаха от напрежение и той не чу нейния вик на оргазъм. Двамата се излежаваха на матрака, а слънцето продължаваше да гали телата им.
- Мога ли да ви попитам нещо?-наруши мълчанието момчето.
- Какво, сладкия ми Жан-Луи?
- Това чувство толкова прекрасно ли е за една жена, колкото за един мъж?
- Да, когато тя самата го желае също. При омъжените жени това често се превръща в едно банално семейно задължение.
- На самата вас преди малко хареса ли ви?
- О, това пита винаги всеки мъж!-засмя се госпожа Мирел Гюмонт и отвърна на въпроса му. - Да, хареса ми!
В това време ръката й леко се плъзна по бедрото му,
- Ти днес стигна два пъти до своето наслаждение -подхвана отново госпожата. - Не намираш ли това за достатъчно?
Пръстите й вече си играеха с неговата гордост, която забележимо нарастваше подмятана насам-натам, докато отново бе готова за употреба.
- Я виж ти! - възхити се тя. - Колко бързо си възвърна отново своята сила... Забележително! А как намираш гърдите ми?
- Направо прекрасни!-задъхваше се момчето.
- Позволявам ти да ги целунеш! - насърчи го отново тя. Нейното откровено предложение откриваше за Жан-Луи нова еротична перспектива, от която той побърза да се възползва. Наведе се наново над нея и разходи устни по твърдите й гърди. Докато се удивляваше на новото си откритие, че нейните зърна изпъкнаха изпод езика му, госпожа Гюмонт не преставаше да си играе с ръка върху неговата млада и внушително твърда мъжественост.
- Ти стана много добър с езика си! - побърза да го насърчи тя. - А сега - постави отново ръката си между моите бедра.
Неговите пръсти прилежно се заровиха в русолявата й морава и скоро усетиха влагата на горещата й страст.
- Харесва ли ти това? - осведоми се тя.
- Да, там е меко и топло-затрудни се в сравнението момчето. - Ти ме обхващаш така плътно...
- Също и твоят пенис' - допълни тя, стискайки го здраво за твърдата дръжка.
- Да, да--застина в очакване той.
Нейният следващ ход изобщо не закъсня.
- Е.сега настьпи време да извадиш пръстите си най-после от мен и да пъхнеш отново там твоето нещо! изиска тя. -Искам те пак върху мен. Легни изцяло отгоре ми. Той нямаше думи да отговори, потопен отново в страстта си. Настани се плътно нърху нея, без да мисли за тежестта си и се подчини на нейния ритъм. С умели извъртания и повдигания на ханша си, мадам Гюмонт го поемаше дълбоко, а при всяко изхвърляне нагоре стягаше силно мускулите на влагалището си. Само след минута двамата крещяха в хор:
- Да, да, да !Този път Жан-Луи си наложи да отбелязва всяко едно усещане, което изпитва вътре в нея, а не да се остави на лавината на екстаза си. Усещаше контракциите на влагалището й, чувстваше как се извива коремът й, за да го поеме до дъно, виждаше как тя притиска гърди към неговите, бодейки го с твърдите си зърна, наслаждаваше се на парещия й накъсан дъх, тръпнеше от острите и нокти, впити в изпотения му задник. Всичко това се повтаряше отново и отново,в една методична порочна цикличност. Този път мадам Мирел Помонт завърши пътя си първа. Тя стенеше и се въртеше под него, с широко разтворени крака, а той изпънат на лакти и колене, трамбоваше в нея твърдото си парче почти отвесно и пръскаше поредния си фонтан от бяла наслада, смесвайки го с нейния обилен джус.
- Този път бе наистина върховно, сладки ми Жан-Луи! - насърчи го тя, след като се съвзе. - Ти си един наистина добър ученик, но трябва да се отбележи, че и аз съм очевидно добра учителка.
- Какво точно изпитвате на върха? - попита заинтригуван той. - В смисъл, какво е точно вашето усещане?
- Похвално е да се интересуваш какво точно изпитва една жена, но това не може просто да се обясни с думи...Добре, това е като една мощна вълна, която те обгръща, подхвърля нагоре и те стоварва по гръб върху следващата... Докато се удавя в удоволствие, това е! Но все пак описанието е далеч от действителността!
Неговата ръка се плъзна отново по потръпващия й корем, надолу между бедрата.
- Оставете ме сега да наблюдавам-помоли се той. - Искам с пръстите си да изсвиря една нежна мелодия върху вашия горещ инструмент.
- Но ти си едно малко и ненаситно чудовище!-пошегува се Мирел. Тя покорно разтвори за пореден път бедра и неговите любопитни пръсти потънаха отново я нея.
- Малкопо-нагоре!-напътстваше го тихо тя със затворени очи. - Потърси онова влажно топче, което ти показах преди и го масажирай нежно. Това трябва да правиш винаги, когато искаш сам да предразположиш една жена. Бъди изключително нежен. Грубостта може да я отблъсне!
- Така ли? - попита Жан-Луи, без да сваля очи от разтворената й розова цепка.
- Да, точно така, но не забравяй да целуваш и зърната на гърдите ми. Но Жан-Луи пропусна покрай ушите си последното. Не му трябваха някакви допълнителни указания, за да засмуче топчето в края на розовото й цвете, докато пръстите му силно се впиха в гърдите й. Мадам Гюмонт се изпъна, като лък върху матрака, подпряна само на рамене и петите си. Тя стенеше високо при всяко негово засмукване. Момчето бе опиянено от вкуса, които тя изпускаше непрестанно и му се искаше този момент да продължи вечно. Разтреперана, Мирел се отпусна отново върху матрака- Жан-Луи използва това и се хвърли отново върху нея. Втвърденият му член потъна в мократа й вътрешност до дъно още с първия тласък.
- О, не, не... -прегръщаше го тя, все още треперейки. - Не знам дали бих имала сили да издържа това още ведеьж...Той бе толкова възбуден, че изобщо не се вслуша в думите й. Мирсл се опита да го изблъска настрани от себе си, но бе твърде немощна след екстаза си. Жан-Луи я обладаваше с цялата си дължина н напора на младежките си сили. Проникването му бе изключително пълноценно, защото той бе вдигнал петите й на своите рамене. Напълно влажното й влагалище, бълващо отново своите сокове задържаше неговата възбуда но фрикците го водеха по-бавно към неговата експлозия. Мирел бе обвила ръце около раменете му и в забързан ритъм го направляваше в себе си, сякаш искаше да свърши по-бързо. Нейните очи оставаха плътно затворени, но устните и процеждаха възбудено скимтене всеки път, когато той се удряше в дъното й.
- Не, не... - простена тя. - Това е истинска лудост.Аз не мога да издържа още един път...
Жан-Луи не се остави да бъде измамен от думите й. Той целенасочено продължаваше да я помпа с настървение.
- Нали това ви харесва? - питаше той. - Повторете ми пак, още веднъж.Усети, че неговата експлозия идва точно между нейни две високи стенания. Затова се притисна силно в нея, почти смачквайки я върху матрака и изпусна две дълги топли струи в нея за пореден път. После започна наново да я прониква, докато изцеди напълно поредната порция от топките си. Когато бе удовлетворен, Жан-Луи се излегна отново по гръб на своето място. Дишаше тежко. Мирел също, а двете им тела бяха мокри от пот.
- Ние сме полудели-простена тя толкова тихо,че той едва я чу. - Но колко мъже могат да запазят -такава сила, като теб?
Със своите шестнадесет години, Жан-Луи притежаваше завидна издръжливост, но също и любознателен интерес към женското тяло до себе си, на което още небе се наситил- Той имаше чувството, че през това време бе преминал през един дълъг път, извеждащ го от детството и водещ го към желаната мъжественост. Желаеше пак да се докосне до плоския корем, под който бе потънала завинаги девствеността му. Госпожа Мирел неусетно бе заспала от крайно изтощение и пълна удовлетвореност на свояга плът, предоставяйки му отново възможност да се наслаждава и едновременно с това да изследва загадките на отпуснатото й тяло. Когато се докосна за пореден път до къдравия триъгълник между бедрата й, тя се извърна несъзнателно с гръб към него н съня си. Сега Жан-Луи съсредоточи вниманието си върху облите твърди полукълба на задницата й, които тя небрежно му бе предоставила в търсене на по-удобна поза в съня си. Те бяха като две по-големи сестри на красивите й гърди и също толкова привлекателни за ръцете и устните му. Въпреки че нямаше абсолютно никакъв опито жените, Жан-Луи инстинктивно ги оцени, като имаше предвид възрастта на госпожа Гюмонт. Влажните му от маслото против изгаряне длани опипаха добре тяхната твърда област и с интерес той спусна пръсти в дългата цепка между ябълките й, докато напипа още един таен отвор. Средният му пръст потъна бързо там, обхванат на мига от стегнатия мускулест пръстен. Мирел потръпна от изненада и се просна по корем.
- О,за Бога, какво правиш там!-попита го тя с леко отворени очи.Но бедрата й отново бяха очакващо разтворени. Рефлексът й бе безпогрешен и Жан-Луи си помисли, че щом една жена с склонна да експлодира безброй пъти в съседния отвор, може би няма да има нищо против да получи още един твърд и топъл предмет в кафявата си розичка. От своя страна Мирел отдавна се бе разбудила и прекрасно знаеше какво върши с нея, но не даваше признаци за това. Жан-Луи се насърчи отново. Намери се коленичил отзад между бедрата й. Парчето му - зачервено и твърдо, стърчеше напред, сякаш за първи път очакваше да бъде потопено в удоволствия. Пресегна се към шкафчето, върху което бе плажното масло и капна няколко капки върху него. След това направи същото и върху своите длани, Мирел Гюмонт търпеливо очакваше края на приготовленията му. Когато прилежно започна да разтьрква входа на нейната задна порта, Мирел простена, без да си променя позата:
- Ах ти, малък дявол! Не съм сигурна, че това което си намислил, ще бъде от полза за теб...Но Жан-Луи вече бе разпознал една житейска истина - жените не винаги мислеха това, което говорят. Фактът, че госпожа Гюмонт лежеше като жаба пред него и пръстът му - добре смазан, проникваше в малкия отвор над розовата й цепка, противоречеше на нейните думи. Ако искаше да го отблъсне, тя без съмнение отдавна да бе сторила това.
- Всичко е наред! Аз не ще ви причиня болка-отвърна й той.
- Почакай един момент, щом искаш това! - каза тя. Придърпа възглавницата си и я постави под своя корем. Сега прелестният й задник беше точно под неговото твърдо парче. Жан-Луи я разтвори с пръсти и постави там червената глава на крайно твърдия си член. Тя потъна на мига в нея и Мирел възкликна:
- Ох' Не, не веднага... ти може би не съзнаваш, но си доста голям. Там ме боли... Той погледна надолу и видя как изпънатата до пръсване кожена хапка е обхванала ствола му. Натисна внимателно и проникна целия. Мирел бе сграбчила края на матрака и хапеше усни стенейки. Това чувство бе прекалено остро за нея! Хлапето явно нямаше представа за размерите си и я пробиваше до край. Тя напипа шишето с плажното масло, отвъртя капачката му и се пресегна зад гърба си. Уцели един момент, в който Жан-Лун бе изкарал салама си от нея почти до главата. Тогава го хвана здраво за ствола и рязко се разпореди:
- Смажи буталото си с това, за Бога, малък мръсник! Без да излиза напълно от нея, той изля почти половината шишенце, там където се бе пъхнал. Мазната течност се стече наоколо и той я размаза обилно по разтворената дълга цепка- После бутна веднъж-дваж парчето си в нея и нещата тръгнаха по-добре. Мадам Помонт лежеше под него с вид на търпелива мъченица, но вътре в себе си с наслада отбелязваше как се заражда тъмната вълна на нейния нов оргазъм. Тя пъхна ръката си под корема и започна да мастурбира сама клитора си. Жан-Луи забеляза това. Не можеше да си го обясни, обаче пъхна пръста си в нейното влагалище и почувства през тънката преграда как парчето му се движи в задника й нагоре-надолу. Завъртя пръста си и той описа осморки дълбоко в нея. Мирел хълцаше от радост. Жан-Луи се възхищаваше на нейните опитни движения - тя се разтваряше широко, за да може да вкара ствола до космите си, а после силно се стягаше, когато той започваше да излиза. След петнадесетина такива прониквания, момчето стовари тежестта си върху нея и се разтрепери:
- Ето, аз отново идвам...
Мирел се дръпна бързо напред, за да се измъкне той. После се обърна по гръб и го стисна за парчето:
- Този път-не вътре...
- Къде?-попита Жан-Луи с треперещ глас, защото чувстваше как съдържанието на топките му пътува към изхода.
Мирел Гюмонт се пъхна между неговите крака, като змия и отворя уста. В същия момент отпусна мъртвата хватка на пръстите си и една обилна порция врял млечен бульон се намери върху изплезения и език. Тя преглътна и се приготви наново. При второто отпускане на пръстите й, нейното гърло бе смазано отново. Доволна от погълнатото, тя се захвана доста грубо да мастурбира парчето му. Жан-Луи хвърляше струя след струя, които се стичаха по нейното лице и шия, а Мирел ги размазваше деликатно с пръстите си. При последните по-редки капки тя засмука салама му стискайки с ръка неговите изцедени топки. Не искаше да пропуска нищо от това пленително момче! Той трепереше от леките ухапвания на зъбите й. Не издържа и се срути върху матрака по гръб. Бе готов да се закълне, че е на края на силите си. Мирел се надвеси над него. Парчето му лежеше останало без сили върху неговия корем. Бе затворил очи. В това време мадам Ггомонт го разглеждаше с удивление: "Той е толкова невинен!" - помисли си тя. - "А в същото време успя да ме докара до такава поредица от оргазми, която не бях изпитвала с никой мъж до сега. Ако попадне в добри женски ръце, от него би се развил един прекрасен любовник..." Жаи-Луи се унасяше в дрямка от своето сладко изтощение. Мирел стана тихо и се изтри внимателно навсякъде. Когато се обърна, видя как Жан-Луи я наблюдава втренчено:
- Умори ли се, скъпо момче? - попита тя.
- Съвсем малко. А вие?
- О, аз съм напълно изтощена и за това си виновен ти - глезено направи муцунка Мирел, - Сигурно сега ще трябвала спя цяла седмица, преди да си помисля за друг мъж в моето легло! Предполагам, че имаш представа колко много удоволствие ми подари днес. Мислех си, че няма да си способен на това.
- Изглежда мислите ви не бяха верни - контрира с усмивка Жан-Луи,
- Очевидно - изтегна се до него тя, кръстосвайки ръце под главата си. - Тази вечер на сбирката на благотворителното дружество, на която трябва да присъствам сигурно само ще се прозявам. Тя го помилва по гърдите с един благодарствен жест. Неговата кожа бе загрята от слънцето.
- Би било добре, ако се облечеш и си тръгнеш. Има опасност да изгориш. Кожата ти е толкова мека и бяла -каза Мирел и добави. - Освен това, наближава времето Бертран да се прибере.,,
- О, та аз бях дошъл при него. Имам нужда от една книга, която той ми обеща вчера в училище.
- Ще му напомня да я вземе утре със себе си -продължаваше да го гали по корема Мирел-Жан-Луи сеизтягаше блажено подласките й. Пенисът му помръдна леко и уверено започна да вдига отново глава.
- О, не! - възкликна Мирел. - Не това! Не мога да повярвам...Просто забрави, чуваш ли? Тя се дръпна от него. Жан-Луи се облегна на лакет извърнат към нея:
- Искам ви още веднъж - дързост се четеше в погледа му.
- Но... ти! Можеш да ме повредиш, момчето ми. Той не я чуваше. Взе ръката и и я постави на пениса си. Тя започна да го масажира с нежелание. Жан-Луи се отпусна отново по гръб и затвори очи. Мирел бързаше. Със същата скорост през ума му минаваха всички нейни пози и възклицания от днешната случка. После той си представи как неговата съученичка Жанет - с разкопчана блуза и надвесена върху него, го мастурбира. Краката й бяха леко разтворени и той си представяше, че вижда нейната цепка...
- О, да... - успя да изстене той преди две перлени капки да се изпръскат върху ръката на мадам Помонт. Това вече бе всичко! Това бе наистина краят на неговото младо и невъздържано напрежение. От своя страна Мирел Помонт си отдъхна с радост. Харесваше и мисълта да си представя, че нейното тридесет и шест годишно тяло прави такова впечатление на съученик на нейния голям син. Облиза пресъхналите си устни при мисълта дали би настоявала Жан-Луи да дойде тук под някакъв претекст пак. Но си даде сметка, че след толкова бурен секс не може да открие ясен отговор на този въпрос. Бе най-разумно да остави развитието на нещата на времето. Мирел се отпусна върху матрака и една блажена усмивка озари красивото й лице. Тя бе получила своето удоволствие в една огромна порция и сега не желаеше да мисли за нищо друго! Четвърт час по-кьсно Жан-Луи за последен път оцени с поглед прелестите на мадам Мнрел Гюмонт - майката наприятеля му Бертран, тихо се облече и напусна слънчевата тераса на последния етаж на къщата, без да каже една дума за сбогом. Мирел беше заспала щастлива.