“Отпушвам дупки всякакви!”

Той отиде да отпуши канала на банята й, но в крайна сметка взе, че “запуши” ебливата й шунда.

Като достоен член на “Синдиката на водопроводчиците”, Симо бе подготвен за всевъзможни ситуации. Пренебрегнати от своите отрудени половинки и отчаяно зажаднели за ласки жени-домакини, често и без предупреждение нападаха “из засада” доста привлекателния, млад водопроводчик. Симо вече беше понатрупал солиден опит и беше разучил подлите им похвати, но въпреки това “загорелите съпруги” успяваха все някак да го надхитрят и изненадат… Веднъж даже една от тях – могъща в телесата българка – го беше натикала с “нежно” побутване в един двукрилен гардероб, където след туй му беше отпрала ташачките от “цомбене”. Беше го “изцицала” до последна капчица, преди да го пусне да си ходи… пълзейки на четири крака… Спални, килери, кухни и балкони, върху легла, столове, маси или пък директно на твърдия под – те, пренебрегнатите жени-домакини, не знаеха що е пощада и насита…!

Но Изабел беше нещо различно, съвсем друга класа. Личеше си, че е богата и че нищо материално не й липсва. Красота и сексапил също притежаваше в изобилие... Отвори му облечена(или разсъблечена – въпрос на гледна точка) в луксозно еротично бельо и полупрозрачна черна наметка отгоре. Симо на мига разбра, че тя ще му се пусне, но този път водопроводчикът откровено си даде сметка, че желае същото не по-малко от нея. Рядко попадаше на такива “расови кобилки” и просто щеше да е грехота да не я “уважи”, нали така… Така, де!

В началото изкусителната красавица нарочно се държеше с него студено, макар облеклото й да “твърдеше” точно обратното. Това още по-силно разпали апетита на “Розовият водопроводчик”, както на майтап го наричаха някои негови приятели в квартала. Изабел се държеше много надменно и не пропускаше сгоден случай да го уязви, и унизи, нагло демонстрирайки и парадирайки с далеч по-високото си, обществено положение.
-Наистина съжалявам мъжете като теб – рече тя безкръвно, докато го наблюдаваше как работи, облегната на рамката на вратата на банята, с предизвикателно наклонена на една страна глава. През всичкото това време обаче искрящите й очички, всъщност, не можеха да откъснат поглед от възбуждащо играещите мускули на силните му ръце. Които перфектно бяха изложени на показ, тъй като Симо беше с работния си гащеризон, който винаги носеше на голо от кръста нагоре…

Но едно казваха очите на младата жена, а съвсем друго изричаха красивите й, изпълнени с жар устни:
–Пролетариат. Плебеи… Жал ми е за вас и за мизерните ви заплатки.
Симо мълчеше, стиснал зъби, опитвайки се да се съсредоточи изцяло върху работата си, но му ставаше все по-трудно да се сдържа...
-Никога не си бил с жена като мен, нали? Няма нищо, не ми отговаряй, знам отговора… -Тя се усмихна пренебрежително-лукаво. – О, да, знам, че сега ме желаеш с цялото си същество, но си и съвсем наясно, че няма да можеш да ме задоволиш и отчайващо ниското ти самочувствие те възпира. Нямаш нито куража, нито топки, а пък още по-малко притежаваш уменията и издръжливостта, за да…

Надменната брюнетка запецна посредата на изречението, защото в този миг на Симо най-накрая му писна да слуша безучастно обидите й и якият водопроводчик скокна, стиснал здраво в ръка големия си, гаечен ключ.
-Да не си посмял да ме… ОХ! – красавицата писна и подскочи стреснато, когато Симо нарочно изпусна тежкия инструмент на пода в банята, а удара на желязо у бетон прогърмя като оръдеен изстрел, подет допълнително от оглушителното ехо.
–Тъп пролетарий, стой си на мястото – да не си мръднал… щото ще съжаляваш… !

Все така безмълвно, без ни най-малко да се трогне от заплахите й и насочения към него, леко потреперващ/от що ли/ показалец, Симо продължи да скъсява дистанцията помежду им. Полуголата брюнетка заотстъпва назад, но нямаше къде да иде и само след секунда силните, мускулести ръце на водопроводчика я сграбчиха и притеглиха безкомпромисно в безкомпромисните му обятия.

В този миг, възвърнала изненадващо бързо и смелостта, и надменността си – ако въобще ги беше губила през цялото това време /дребната буржоазка просто отлично играеше ролята си/ – Изабел открито го погледна право в очите и като разтегли прекрасните си устни в ехидна усмивчица, го попита с познатия вече, подигравателен тон:
-И сега какво, какво ще направиш, а-а, какво ще направиш, СЕЛЯКО? Ще ме биеш ли, ще ме ебеш ли, що ли… ?! Ха-ха-ха, глуп…
-Дяволски си права, госпожо! – изсъска в лицето й Симо, секвайки надменното хихикане.
Да-а, той беше един наистина силно вбесен и едновременно с това, зверски възбуден мъжкар.

В следващият момент Симо я вдигна на ръце и въпреки отчаяната й съпротива – наистина беше отлична актриса, - я понесе към спалнята. Там грубо я тръшна на леглото и започна бързо да разкопчава дюкяна на работния си гащеризон. Когато свали и презрамките му, той се свлече нетърпеливо в глезените му, а якият, работнически хуй лъсна свирепо надървен.
-Уаау!!! – възкликна Изабел, а бадемовите й оченца засвяткаха още по-силно. –Селякът бил надарен! Сигурно обаче ще се изпразниш още на 30-та секунда, нали – няма начин, какъвто си непохватен селяк – всички сте такива от прованса. Попадне ли ви по случайност в грубите ръчички жена като мен – истинска жена, не знаете как да я подхванете, нали не е гаечен ключ или вила за сено, какво да… !
-Ше я видим тая работа, госпожо! – изръмжа Симо, след което се покатери на леглото и я хвана грубо за косата. –Сега ше ти дам да опиташ един голем, “селски”, “пролетарски” `УЙ, пачавро разглезена, болшевишка… ха-ха-ха !!! – Негов ред беше да се смее, той владееше положението в момента .

Коленичил пред нея, Симо навря горещия си топуз в устата й, а брюнетката без никакви протести бързо го пое.
-Май бая ти се услади, а, мръснице?! – изстена възбуденият водопроводчик, докато Изабел продължаваше жадно да смуче, ближе и духа четрицоловия му маркуч.
-Ммм… мц… не е зле, но да беше взел да се подмиеш малко, а… -Не пропусна да го уязви тя. –Щото вониш, животно такова… !
Симо не се хвана обаче на поредната й провокацийка. Прозрял вече играта й, този път ехидната усмивчица изгря на неговите устни.
-Разбрах какви номерца въртиш, курво, злобните ти подмятания вече не ме достигат…!

Сега беше ред на Изабел да побеснее. Тя надигна глава, бутна го злобно назад в гърдите и веднага щом водопроводчика се тръшна по гръб, го възседна отгоре.
-Нещастник, за какъв се мислиш ти, бе?! – процеди през хубавите си, бели зъбки, като в същото време с умела маневра надигна таза си и задуши във влажната си, нажежена до огненочервено вагина якия му кур. -Ще ти стопя ташачките като парафинови топчета в доменна пещ! Ще те накарам да бълваш сперма и през устата, плебейче… ! – После зяпочна бясно да го обяздва, щипейки болезнено зърната на гърдите му.

“Наистина е фантастична мадама, невероятна пичка…” – мислеше си в този миг Симо. С пламнало и разкривено от небивал кеф лице, той протегна ръце нагоре и стисна на свой ред напърчените зърна на лудо тресящите й се цици.

Войната за надмощие между двамата продължи и след това. Възвърнал самочувствието си, младият мъж опъна от задна прашка разгонената като дива кобилка брюнетка и започна здраво да я помпа. Напращял до неузнаваемост, курът му отривисто, бързо и до дъно се забиваше в преливащата й от вагинални сокове путка. Младите им, вече обилно запотени тела, не знаеха умора и отчаяно се търсеха. Нямаха време за излишни нежности – бяха нечовешки, зверски възбудени – и взаимно се стимулираха с груби, дори в повечето случаи болезнени шамари, пощипвания, задушаващи хватове, скубане Освен това Симо откри още едно качество у богаташката, което го накара още по-високо да я оцени – псуваше по-звучно и сочно от разгневен, таксиметров шофьор. Ругатните явно я възбуждаха допълнително и двамата не си спестиха нищо…

-Без да те иронизирам, госпожо, ама наистина си жестока путка! – простена накрая останалия без дъх водопроводчик, изправен на ръба на оргазма. Беше я приклещил здраво в подобна на “ножици поза” – скубеше я за косата, опънал врата й назад, а с краката си стискаше здраво нейните – и я ебеше с много дълбоки, равномерни и мощни фрикции.
-Ух! И теб си те бива – отново не му остана длъжна Изабел, дори в комплиментите. Но после добави в типично свой стил: -Като за водопроводчик, имам предвид… !

Тя ще спечели – разбра с ужас Симо, когато почувства познатото, чудно парене в уретера си. Скимтейки от свирепа възбуда и яд, той я накара да се извърти по гръб и побърза да затисне пулсиращия си топуз между бомбите й.
-Ще се празниш ли, нещастнико?! Щото аз още не съм се подмокрила дори, да не говорим за свършване… !
Мъжът изрева и “сополивите”, белезникавобели струи заблъскаха по брадичката и шията й. Потоп от сперма се изля от червената му, кожена тръба, заливайки торса на красавицата. Още след първите струи, тотално ошашавен от кеф, водопроводчикът го изкара измежду циците й и го насочи към лицето. Сякаш продължаваше със стремежа си да “изтрие” самодоволната й усмивчица. И този път май беше най-близо. Изабел не беше очаквала той да го изкара от уютното местенце, на което се беше сгушил и затова първите откоси бял елексир я завариха леко неподготвена. Тежките капки се посипаха навсякъде по нежното й лице, размивайки чертите му до неузнаваемост. Това беше неговият малък реванш за изтърпените подигравки…
-Що не се смееш сега, кучко, ааа, смей се де…
На самият Симо му стана смешно и се разкикоти, тръскайки си го върху нея, докато в това време отворената богаташка плюеше и кашляше сперма, нахлула инцидентно в гърлото и изнежените й трахеи…