Ремонт, ремонт, ремонт… !

Писна ми от тоя ремонт. Цяло лято, цяла есен – блъскай, блъскай, блъскай. И тоя моя мъж – мъж ли е това: от сутрин до обед – на бачкане, от следобед до вечерта – ремонт, събота и неделя – пак ремонта, вечерите – “ама изморен съм, бе златце, какъв секс”!
Е, аре стига де! Аз жена ли съм или лукова глава! За половин година само 2 пъти /”два” пъти – цифром и словом/ ме е чукал! На к`во прилича т`ва, а?!
Прибирам се оня ден – няма никой вкъщи. Цяла сутрин в работата пичката ме сърби като шаркозна и си мисля само за това как като се прибера ще го хвана тоя моя, ще го изкарам от гащите и… Него обаче ник`ъв го няма. А в къщата навсякъде кочина. В началото ми избиха бушоните и се разкрещях като ненормална. После внезапно обаче ме осени просветление и взех, че се кротнах. Ей, така – някакво моментно умствено прозрение за нещата от живота… Тая вече няма да я бъде. Седнах на разстланите навсякъде по пода найлони и зачаках невъзмутимо.
Най-сетне “Господарят на ремонтите” се прибра. Влезе в хола и: “К`во правиш там на пода, бе, слънчице? Какво криеш отзад зад гърба?!” Е, сега ше ти кажа аз “кво крия зад гърба си” и “кон боб яде ли” – мина ми през акъла, докато се изправях. Иначе му се усмихнах широко и го доближих безмълвно. “Имам малка изненадка, бебчо! Обърни се с гръб, не трябва да гледаш…”. Тъпанар, взе че ме послуша. За секунда увих здраво въжето около китките на ръцете му и го съборих с подсечка на пода по гъз. После без проблем сторих същото и с краката му. “Ама, миличко, какви ги вършиш?!”
-Какви ги върша ли, фригидняк такъв?! – издивях аз. –Шест месеца, шест ебани месеца не си ме докоснал! Аз да не съм от желязо, бе?! Тоя ремонт ти изпи и акъла, и мъдите дребни! Сега ще седиш и ще гледаш, за да си дадеш сметка какво изпускаш. Щото с това тяло и лице аз лесно ще си намеря някой чичко-паричко, който на ръце да ме носи, ама ти, с тоя акъл, ще трябва да си плащаш, за да чукаш… !
След това невъзмутимо застанах пред него и поразлюлах хубавото си дупе пред ошашавения му поглед. “Гледай и плачи, глупако!” – наистина ми беше дошло до гуша! Никога не бях правила стриптийз, но през последните месеци бях тренила пред огледалото – време за това, колкото щеш. Изпрасках му един шеметен танц, с ориенталски мотиви и акробатични чупки, демонстрирайки всички предимства на младото си, изваяно отвсякъде телце, след което застанах точно пред него – на няма и ръка разстояние – и бръкнах под късичката си, бяла рокличка.
-Шуши, върха си, развържи ме, моля те и ще ти се реванширам! – опита да ме размекне чекиджията, който още от сега беше опънал до скъсване “палатката” в скута.
-Да го духаш, глупако, вече е късно! – усмихнах му се мило, след което невъзмутимо изхлузих бикините си и му дадох да ги помирише – само това заслужавше, говедото му с говедо…
Когато започна да стене като някоя подмокрена слива, не се сдържах и наврях гащичките си в устата му.
-А, ей-така най ти отива!
Дишаше тежко, като парен локомотив, когато седнах точно пред него и започнах да придърпвам края на памучното си рокле нагоре по бедрата. Сега пък започна да мучи. Бързо се протегнах и му фраснах един шамар да млъкне…
-Млъквай, чекиджия такъв…! Какво!? Каза ли нещо… ?!
Когато започнах да оголвам сливката си, за миг помислих, че ще вземе да получи някой инфаркт – така се задъха, горкичкия. Усмихнах му се състрадателно и му показах “котенцето” си, което стотици пъти беше гледал досега, но днес за пръв път наистина щеше да види… То не беше мучене, то не беше скимтене, то не бяха молби “през гащички” – всеки мъж трябва да го научи тоя “език” – то не беше потене: най-прекрасната гледка през целия ми живот!
Разбира се, не спрях дотук. Изправих се и отново го изненадах, като много бързо доизхлузих през глава рокличката си, оставайки съвсем гола пред него! Усмивката ми стана още по-широка, а неговите мъки още по-големи и шумни…! Облегнах се на масичката и “изпъчих” пиче насреща му. После се заиграх със зърната на цицките – ммм…! Е, добре, няма да крия – и аз бях зверски възбудена – вече ви казах: не съм от желязо. През цялото време погледът ми несъзнателно се отклоняваше към издутия до пръсване скут. Да, бях плувнала в мъзгичка отдолу и май вече беше време да се “смиля” над него. Все пак нали правеше целия тоя ремонт заради мен, за да живея в разкоша, който заслужавах… Абе, това са пълни глурости – просто ми си шибаше като на подивяла, а пред мен най-сетне имаше до болка надървен хуй… Съжалих го – нямаше как – и разкопчах дюкяна му. Махнах и бикините от устата му, отвързах краката му, и го гепих за хуя… Въжетата около китките обаче оставих!!!