Секс преди закуска

Какви ли не глупости се пишат по списанията днес, възмути се Тодор, когато Гери му прочете на глас статийката. В нея се говореше, че учените установили окончателно и безпогрешно - най-сигурната рецепта за дълголетие е сексът преди закуска. Той помърмори недоволно, докато се обуваше, и скоро се чу сърдитото ръмжене на форда му. А Гери звънко се разсмя. Така се смеят жените, пред чиито очи се мержелее нещо хубаво, то няма още име, невидимо е, но непременно ще дойде. И идва, но само при онези от тях, които вярват, че това ще стане.
- Ще тичам всяка сутрин - обяви Гери вечерта в спалнята.
- Върви, ако щеш, на ръце! - избъбри той, съсипан от лудницата в голямата фирма, която ръководеше, и като се обърна към стената, захърка. На другата сутрин точно в пет сутринта Гери отвори очи. Облече се с предварително подготвения екип, обу чисто новите си маратонки и изтърча навън. Улицата зейна пуста пред нея. Затича към парка.
- Ей, боец, къде? - дочу неочаквано мъжки глас след себе си и се обърна. Беше продавачът от будката за вестници.
- Идвай с мен! - подвикна му предизвикателно тя, без да спира.
- Друг път... - измърмори продавачът, загледан в нея. Гери спринтира по алеята и скоро се задъха, забави темпото, така тичането й заприлича на подтичване след трамвая. Когато се връщаше, плувнала в пот, отново предизвикателно заприпка, но спря пред будката за вестници. Взе един и тогава се сети, че няма пари. Понечи да го върне. - Вземи го. Друг път ще платиш - спря я продавачът. Тя се опря на плота и огледа мъжа пред себе си - към четирийсетте, с грубо, обрулено от ветровете лице.
- Що пък да не се запознаем, а? - предложи усмихнат той.
- Аз съм Косьо Иванов, капитан от запаса. Изритаха ме от армията. Все мислехме как да победим НАТО, пък то, вместо да воюва с нас, просто ни зачеркна от списъка на личния състав. Превзеха военното министерство, вместо страната... Ясна ли ти е тактиката, боец? Тя кимна разбиращо - армията от безработни си имаше своите батальони от военни, които НАТО натика в чувал без нито един изстрел. Всяка сутрин тя минаваше край Косьо и дръзко му подвикваше:
- Идвай с мен, капитане! Той поклащаше глава - поздрав ли или несъгласие, тя така и не разбра. Но една сутрин той затича след нея, настигна я и тя учудена видя, че е навлякъл екип и маратонки.
- Бегом, боец! - изкомандва строго капитанът от запаса. Наложи темпо, на каквото не можеше да се издържи - но тя стискаше зъби, тичаше, докато рухна безсилна на тревата, до дървената детска къщичка в парка. Той плонжира до нея и ръцете му я сграбчиха, тя се опита да се отбранява, претърколиха се - задъхани, изненадани, развеселени... Играта неусетно премина в кратка сексуална схватка, която протече не по армейските стандарти. Победител нямаше, защото и двамата бяха доволни и щастливи от неочакваното приключение. Дървената къщичка се оказа идеално прикритие.
- Така трябва да се воюва, капитане! - погали го по лицето Гери. - Слушам! - козирува легнал той. Вече бягаха всяка сутрин заедно и стигаха все до дървената къщичка в парка, където тя театрално рухваше, а той се мяташе до нея - да я спасява с целувки и ласки, както изисква уставът на влюбените. Неусетно се оказваха в къщичката и следваше кратка схватка, а победител - по военните стандарти - все нямаше. И двете армии се оттегляха от полесражението със самочувствието на победители. Косьо заставаше на своя пост до будката и ловко подаваше вестници на забързаните минувачи. Гери се завръщаше вкъщи задъхана, щастлива и се пъхаше под хладните струи на душа. Приготвяше закуската и едва тогава Тодор с пъшкане се стоварваше на стола в мъничката кухничка. На масата винаги го чакаше акуратно сгънат вестникът.
- Хубаво е, че тичаш сутрин - ухили се веднъж той.
- Защо, скъпи? - Купуваш ми вестник - разгръщаше го нетърпеливо Тодор.
- А сексът преди закуска? - смигна му палаво тя. - Стига глупости, какво ли не пишат проклетите списания... - отговори й с пълна уста той, докато очите му жадно пробягваха по страниците на вестника.
- Ей тъй ще си умра, с отворени очи - тъжно поклати глава тя, с опрени на масата пръсти - без да си изпълня мечтата да правя секс преди закуска... Но вглъбен във вестника и храната, той не чуваше нито гласа й, нито тайните, възторжени сигнали, които излитат като звън на камбанки от тялото на щастливата жена.