Спомени от Турция

Сега за последната украинка: Тази пролет ходихме служебно (на едно изложение) с голяма група колеги в един от турските курорти. Общо две нощувки. Първия ден към обяд пристигнахме в хотела, който беше невероятен, заклевам се. Все съм бил в пет звездни хотели, но това промени всичките ми представи за архитектура и ултрамодерен дизайн. Не всички турски хотели отговарят на категорията си, но такъв и в България си нямаме. И така, пристигнахме в огромното фоайе и докато чаках да ни регистрират, взех да се разглеждам по щандовете на фирмите, които вече бяха открили изложението. Отдалеч видях три млади жени, от които едната ми направи умопомрачително впечатление. Беше източена, с буйна кестенява коса, падаща небрежно на масури върху раменете и лицето й, с малко чипо носле и високи скули. Точно жена от мечтите ми. Викам си, глей к’ви туркини имало! Казвам ви, още ми се пълни устата със слюнка, като си я спомня. Помислих, че и те са представителки на някоя фирма, защото стояха до една от масичките във фоайето. След малко, докато се обърна, изчезнаха. Следобед беше нашето мероприятие и докато си вършех работата, се оглеждах да я зърна на някой щанд, но не я видях. После забравих за нея. Вечеряхме с колегите, ходихме на кафе в комплекса и към 10 часа повечето окапаха и взеха да се прибират за спане, а с няколко човека слязохме в нощния бар. Повъртяхме се, видяхме, че няма нищо интересно и си тръгнахме. Аз обаче реших след малко да се върна сам, духът на нощен ловец отново не ме оставяше на спокойствие. Не казах на никой друг, защото вече съм женен и не мога да разчитам на колегите си в подобни ситуации. Седнах на барплота, което е най-удобното място за сам човек и взех да се оглеждам. Мина почти час, бройках една леко едра девойка, май рускиня, не беше мой тип, но очите й много шареха, заглеждаше ме и затова й се точех, а от друга страна се чудех дали да не си вървя. Тогава дойдоха две от трите девойки от сутринта - онази с масурите и една руса. Седнаха на отсрещната страна на барплота (беше кръгъл), на около 5-6 метра разстояние от мене. Започнах да ги гледам упорито, за да видя дали ще ме забележат. Русата също беше готина, малко по-дребна, с повече от обичайното слабо телосложение, но така изглеждаше крехка и женствена, както харесвам. Беше и много по-активна - заговори се с един турчин до нея на плота, раздаваше поздрави на ляво и надясно и в същото време започна да ме заглежда доста често. Другата само седеше и си блееше в чашата, изобщо не поглеждаше наоколо. Започнах да събирам смелост да заговоря някоя от тях, но изпаднах в дилемата коя да бъде. Предпочитам да се запознавам само с една от жените в компания, защото ако е с двете, после започват да се ревнуват и да си влияят взаимно нищо да не стане. Почти реших, че в русата има повече ресурс да не ме отреже. Вече събирах смелост и идеи как да се придвижа непринудено до нея, но в един момент тя отиде на дансинга и кестенявата остана сама. Инстинктът ми заговори, че това е подходящият момент да заговоря нея. Взех си чашата и провирайки се между правостоящите край бара се приближих без да ме забележи, че съм тръгнал специално за свалка. Застанах прав до нея и я попитах говори ли английски - още нямах представа каква е по народност. Тя вдигна рамене в знак, че не разбира. Тогава я попитах говори ли руски и тя потвърди с усмивка. Започнахме да си говорим, били на почивка тук, оказа се, че са цяла група от Калининград. Това е в Русия, но тя ми каза, че по народност е украинка. След малко отидохме на дансинга при компанията й, потанцувахме. Скоро обаче й предложих да излезем навън, за да поговорим на по-тихо място, защото трудно се чувахме в бара. Тя прие. Излязохме навън, о боже, оказа се и със сини очи, които досега в сумрака на бара не бях видял. Представете си ги на фона на тъмно кестенява (между червено и черно) коса. Кожата й пък беше млечнобяла и перфектно гладка. Не си спомням с точност възрастта й, върти ми се 36 години, но спокойно можеше да мине с 10 години по-млада - нито външността й, нито поведението й говореха за 36 - държеше се свенливо и пасивно. Когато излязохме от бара, й предложих да се разходим до плажа - имаше много хубава алея с палми до там, и тя пак прие. Взех да се обнадеждавам, егати, възможно ли е това! На фона на цялата й свенливост. Почти през цялото време аз й говорех, тонове думи (можете да си ме представите вече, след като виждате обема ми на писане). По пътя я хванах за ръка, тя почти не се дръпна. Отидохме на плажа, полегнах на един от шезлонгите и тя седна отпред с гръб към мен, така че можех да я прегърна и да й говоря на ушенце. След малко се опитах да я целуна, тук вече ударих на камък. Кандърдисвах я доста време без резултат и накрая си тръгнахме, защото духаше и стана студено. Беше вече към 1 часа след полунощ, върнахме се в хотела и седнахме в едно от кафетата, които работеха денонощно. Там имаше няколко човека от моите колеги, хм... Отидох да ги поздравя, процедурата я знаете от предишните ми изяви - мъжете взеха да ми се хилят и да ме поздравяват с добрия избор, жените (май само една беше) ме изгледа злобно. (Правя скоба, че тези колеги по служба нямат нищо общо с онези от студентските ми години). В кафето вече взех упорито да я навивам да ми дойде на гости в стаята (бях сам), но тя - не и не. Какво ли не опитах. Накрая станахме да си я изпращам към нейната стая. Взех да я навивам аз да й гостувам, но тя - не, те били по две, какво щяла да каже другата (фактически не русата, а третата). И трите рускини бяха женени, но бяха на почивка без мъжете си. Пред вратата, след куп кандърми я придумах да ми даде една целувка. Така се целувахме около минута, може и по-малко. Сбогувахме се с обещанието да се засечем утре на закуска, но аз вече я бях отписал, защото не искаше да ми пусне и това е. Когато обаче отвори стаята, видях че другата рускиня още не се е върнала от бара и аз се набутах вътре. Стана малко спречкване на вратата - тя напира да не ме пусне, аз - да вляза. Естествено влязох. Тя обаче страшно се разсърди:
- Уже буду злится! – вика. ("вече ще стана зла" или нещо подобно означава). Затова си тръгнах, буквално оплесквайки всичко докрай. На сутринта закусих в ресторанта и тъкмо излизам във фоайето, тя насреща ми с приятелката си. Ухилих им се
“Здраствуйте”, а те поздравиха сухо и ме подминаха като малка гара. Изведнъж ми стана много криво – снощи се целувах с тази жена, а сега ме подминава като някаква измет. Целия ден си мислех за нея с копнеж и гадното чувство на губещ. Привечер седяхме с един от колегите пак в същото кафе и тя се появи с другите две. Подвикнах й да дойде при мен, тя ме изгледа едва – едва и си подмина. Всичко беше ясно. След вечеря видях, че двете й приятелки седят във фоайето. Тогава ми мина през ума не мога ли да се пробвам на русата. Седнах при тях като първа дружка и взехме да си говорим. Русата се оказа много приятна събеседница, пълен контраст на моята мълчаливка. Заразпитва ме с интерес за много неща, аз нея също. Рядко срещан събеседник, особено жена, ви казвам. По едно време моята дойде. Аз си говоря с другите, тя мълчи. След малко стана и отиде нанякъде. Моите колеги пък взеха да се събират на съседната маса и ми стана неудобно. Затова се уговорихме да се видим по-късно в бара, и се преместих при нашите. Естествено, имаше подмятания, но аз се правех на наивен – че само сме си говорили, колкото да си убия времето. Към 10 слязох сам в бара. И трите бяха на барплота. Застанах зад тях прав, между двете – русата и кестенявата и взехме да си говорим. Добре, че още нямаше силна музика. Моята пак мълчи, с русата не можем да се наговорим. Просто се усещаме, че харесването е взаимно и физическото ни сближаване не подлежи на съмнение. Така около половин час. По едно време от куртоазия и неудобство, че е изолирана викам на кестенявата
“Ти няма ли да кажеш нещо?” А тя:
- Знаеш, че аз съм си мълчалива. На мен ми стига, че усещам допира на ръката ти. А то какво било – както стоя зад тях, бях се подпрял с ръце за облегалките на двата им стола и така ръката ми се допираше до нейния гръб. Разменихме още една-две реплики и тя вика: -Искаш ли да се преместим на някоя от масите, за да не стоиш прав. Тогава вече загрях, че коренно е променила отношението си. Най-вероятно от ревност – защото е усетила, че си допадаме с русата. Не всички жени биха постъпили така – някои от ревност няма и да погледнат мъжа повече, щом се занася с приятелките им, но тук не беше така. Преместихме се на маса, донякъде ми стана криво, че се откъсвам от русата, защото с кестенявата попарата я бях сърбал предната вечер. Поговорихме, през това време част от колегите ми взеха да пристигат в бара и да ни хвърлят погледи. Затова не можех да й говоря романтично на ухо или да хвана ръката й, за да продължа със следващата стъпка. Реших да рискувам, викам й направо “искаш ли да ми дойдеш на гости в стаята?” И тя
- – “Добре”. Аз отново гръмнат, я поведох към асансьора. В същото време си мисля, че нямам презерватив. Ами сега. Не носех презервативи, защото преди години при едно от пътуванията ми жена ми ме видя, че си ги приготвям в багажа, стана скандал и оттогава си купувам само когато ми се наложи. Но този път нямаше как – пътувахме група, със самолет, всичко стана много бързо. Не смея да кажа на украинката да потърсим, за да не се отдръпне. В никакъв случай пък не исках да рискувам без презерватив, защото знам, че в Украйна СПИНа е много разпространен. Викам си, като влезе в стаята, ще отида да взема от рецепцията, не може да нямат. Влязохме в стаята, взехме да се натискаме, не мога да избера момент кога да й кажа. Реших малко да я разгорещя, поразсъблякохме се и тогава й поднесох новината, че има малък проблем. Викам й, ей сега ще изтичам до рецепцията, нали няма да си тръгнеш? Тя – няма. Пошегувах се, че ще взема някоя част от дрехите й или обувките, за да не може да си тръгне. А тя вика:
- -Ти въобще не знаеш на какво съм способна – мога да си тръгна и гола. Обух си дънките без бельото за по-бързо и излязох. Настана луд екшън – тичам до асансьора, чакам го, оттам на рецепцията.
- -Do you have condoms? (Имате ли презервативи?)
- -Sorry, sir – не! Гледам три момчета седят във фоайето – имате ли – не. Ами сега. Няма магазин в хотела, който да работи след 10. Отивам в бара. Питам първо охраната – нямат. Питам барманите – също. Навсякъде ме съпровождат многозначителни усмивки. Виждам един от моите колеги, знам го, че се прави на сваляч. Преглътнах риска, че ще се издам и го попитах. А той:
- -Аз от 2 години спя само с приятелката си, пич. Нямам. (Дано не е и той в сайта). Първо, почувствах се гадно – колко съм неморален, че изневерявам на жена си, второ, слушал съм го много пъти да се хвали с авантюрите си (не е женен), а сега се оказва друго. Попаднах в пълна безизходица, а времето тече. Чудех се дали да не тръгна от маса на маса да питам. Никой ли в тоя огромен хотел не мисли за ебане освен мене бе. През това време покрай мен мина русата. Аз се спрях, първо, за да види, че не съм някъде с приятелката й и да си има едно наум и второ, защото ми беше криво, че и нея не мога да я изчукам. Представяте ли си – в стаята ме чакаше жена – мечта, при всички случаи в петицата на най-хубавите ми завоевания, но аз съжалявам. Русата обаче само промърмори нещо и ме подмина с безразличие. Стори ми се, че вече е леко пияна. Много исках да я попитам за адреса й, за да не загубя връзката, някой ден, знае ли се, можеше да се уговорим нещо, и тя със сигурност щеше да ми го даде, но нали адски бързах, а и къде щях да го запиша в момента. Така че ми остана само неуютното чувство, че съм загубил безвъзвратно сигурен човек, с който също щеше да ми е готино. Примирено тръгнах да излизам от бара и на вратата охранителя ми вика – има денонощен магазин на 300 метра от хотела. Стори ми се загубена кауза да ходя до там, вече бяха минали поне 10 минути, кой ще ме чака. Обаче хукнах. Навън – проливен дъжд се оказа. И така в полунощ, почти 40 годишен мъж спринтира 300 метра в проливен дъжд, тъмнина и локви до онзи магазин. Пред вратата на магазина - един полицай. Отдалече ме гледа, че тичам като луд. Какво ли си е помислил, че става, не знам. За да разбере, че не съм някаква откачалка или жертва на престъпление, или бягащ от закона, реших, че е редно да му кажа какво търся. Той видимо се успокои и подсмихна и само ми каза на чист английски:
- -Follow me. (Последвайте ме). Влязохме в магазина, който не беше много голям и полицаят ме заведе точно до рафта с презервативите, заклевам се. Можеше само да ми посочи магазина или рафта или да каже на някой от продавачите. Не, човекът ме доведе точно до рафта! Оказа се, че разфасовките им са по десет. Попитах продавачите мога ли да взема единични бройки, но те казаха – не. Принудих се да купя цялата опаковка, общо 9 евро и нещо. Бяха марка “ОК” има ги и у нас, бог да ги поживи. НА излизане от магазина полицаят полюбопитства откъде съм и къде съм отседнал, сбогувахме се любезно и заспринтирах обратно. Тропам на стаята – тишина. Викам си, да еба мама му, що не й взех някоя дреха все пак (Щеше да е много интересно да обикалям с дреха или с дамска обувка, търсейки презерватив). Потропах пак и тогава чух “Кой е”. А то, момичето, все пак не е било сигурно кой тропа, дали пък не й правим някакъв номер – да дойде някой друг примерно или да доведа и други да я ебат. Затова се почудила как да разбере дали съм аз. Както и да е, влязох задъхан (пулс 150), мокър, кален, потен, а тя все още разсъблечена си гледала телевизия. Съблякох се и си взех душ. После започнахме процедурата. Първо я лизах – имаше много красива путка – тясна, с малки деликатни симетрични срамни устни, с прическа на венериния хълм. Мина ми през ума дали все пак в различните народности или региони няма различия в стуктурата на тези органи. Макар и съвсем леко обаче имаше дъх. Отбелязвам това, защото за последните 2 години съм лизал поне 10 путки и не съм усетил неприятен аромат от никоя. Може би имаше някакво възпаление, макар и само като идея. Другото което е – гърдите й се оказаха с една идея по-малки от обичайното, а дупето й с една идея по-голямо. Обаче беше адски стегнато, може би най-стегнатото, което съм имал. Камък. Похвалих я за това, а тя каза, че му обръщала специално внимание – правела фитнес упражнения основно за него. Както и да е – наебахме се, тя не беше много активна, не ми духа, само мисионерска поза, но стигна до оргазъм. Изпратих си я до стаята. Тя отключи и изведнъж съквартирантката (не русата) й подпря вратата. Оказа се, че и тя решила да се наебе с някакъв турчин от бара, сигурен съм, че е решила така заради моята. Защото преди аз да се появя не се сваляха с никой двете вечери, като тръгвахме от бара, пак нямаха ухажори... Обаче да не остане назад... Върнахме се в моята стая. Беше вече към 3 часа. Казах й да легне на другото легло, много ми се спеше, а и на сутринта щяхме да пътуваме, чакаше ме изморителен ден. Легна там, полежа 15 минути, стана и започна да се облича. Искала да си ходи в нейната стая. Викам й, не бъди глупава, спи тука, но тя – не. Излезе си, аз даже не станах да я изпратя. На сутринта се засякохме в ресторанта на закуска. Седнах при тях. После тя пожела да дойде до стаята ми, за да ми помогне за багажа. Подредихме го, нямаше време за нищо друго. Дадох й 2 свои имейла, настоятелно я помолих да ми пише. Тя нямаше имейли, затова не взех никакви нейни координати. Исках и да я снимам (имам много хубав апарат), както седи във фотьойла, светлината от прозореца падаше много меко върху лицето й, но тя не пожела. Аз пак щях да си я снимам, но се уплаших да не би като се прибера вкъщи да се наложи да показвам веднага снимките. Когато стегнахме багажа, тя каза, че трябва да отива на плаж. Изпратих я до асансьора, качи се и това беше. Жалко, че не я снимах поне. Така и не ми писа.