За едни – до колене, за други… до хуя!

С триста зора и това лято успях да се топна в морето, поне за седмица… Взех заплатата и отпраших с автобуса за Созопол. Упътих се към Старата част на града, а един услужлив старец ми каза, че квартирите тук били по-евтини и специално ми посочи една къща, като ми каза, че живущата там госпожа Мара, била "евтинджийка" на наемите.

Когато се озовах в паянтовата къща, пред мен застана една старолика, но симпатична жена с хубаво тяло, облечена в пеньоар…
-Какво обичате, младежо? – запита ме тя.
-Търся квартира за десетина дни, ама да не е много скъпа…
-Няма страшно, ще се разберем. А къде ще се храните?
-Където намеря… Малко ли са капанчетата.
-Ако искате, се хранете с мен – не взимам скъпо. А сега да ви покажа стаята – гледа към морето.
Когато влязохме в малката, но уютна стаичка, аз си оставих сака на кревата и казах на госпожата:
-Ще прескоча до морето, за да не губя нито ден от плажа!
А тя ми каза с усмивка:
-Слезте по тези скали зад къщата, за по-бързо. За пет минути и сте в морето.
Започнах да се събличам, но някак си се притеснявах, защото хазяйката не си отиваше.
-Не се стеснявай, момко! – каза ми тя. –Виждала съм много голи мъже, пък и сега е пълно с нудисти наоколо. Обличай се спокойно. Сега е 11 часа, а яденето ще е готово точно в 14 часа. Ще те чакам, ела навреме!

Когато се върнах в 13,30ч., хазяйката ме очакваше пременена с рокля.
-Ха, добре дошъл, момчето ми. Сядай на масата!
А там, освен менюто, имаше и изстудена мастика, в която плуваха анасончета. Тя напълни чашите и каза радостно:
-Наздраве. Хапнете си добре!
След като се нахраних обилно, очите ми започнаха да се затварят от умората и силната анасонлийка…
-Ще прощаваш, хазайке, но ще трябва да си легна малко, че съм каталясал.

Потънах в дълбок сън. Изведнъж почувствах, че не съм сам. Отворих очи и видях госпожа Мара, седнала в края на леглото ми…
-Наспа ли се, момчето ми? – запита ме тя с майчина усмивка.
-Много ми е приятно у вас, а и чайките така хубаво приспиват с граченето си…
-Имам една голяма молба – каза ми тя, - ще те помоля само да ми изтъркаш гърба, защото с ръцете си не мога да стигам дотам…
-С удоволствие, хазайке…
-Сега ще се приготвя за къпането и като те извикам, ела в банята, която е до стаята ти…

Чух как водата шурти и се приготвих за теляшката работа, когато нежният й глас каза:
-Влез, момчето ми! Готова съм…
Седеше на ръба на ваната, напълно гола. Направих се на разсеян, че не забелязвам тези подробности и взех една кесия да й изтрия гърба…
-Е, свали си панталона и фланелката де – ще се измокрят! Ха така, пиленце, колко добре го правиш… !

Забелязах, че постоянно се надупваше напред, а отзад между дупенцето й цъфна една черна роза, която потръпваше от моето търкане. Лъщеше като медуза, а от нея просто извираше мъзга, която се стичаше по бялото й дупе. Без да има някакви зли намерения, хуят ми се вдигна като корабна мачта и тя почувства това. Започнах да й го допирам, а тя простена:
-Дай го вътре, ще полудея от мерак! Путката ми хвана паяжина вече.

Започнах да я хапя като жребец по врата, а хуят ми без моя помощ сам влезна в тлъстата й путка… Заблъсках като подивял, а тя простена от кеф и рече:
-Няма да ми плащаш никакъв наем, нито за стаята, нито за храната! Даже, ако искаш, идвай всяко лято при мен. Добре ще си изкарваме!
След тези думи, започнах да я шибам още по-буйно…
-Само да не се изпразниш в мен, че искам спермичката ти да глътна!

Изцърках се в устата й многократно, а тя с явно удоволствие преглъщаше соковете ми.
-Жив да си ми! – каза тя просълзена. –С този твой юнашки хуй, морето винаги ще ти е до хуя!
То така и стана, а сега броя дните до следващото лято. Това е то, едни си въобразяват, че морето им е до колене, на мен обаче със сигурност ми е до хуя… !