Приятелите на брат ми - началото

Беше дъждовен юлски следобед и аз седах вкъщи на дивана и очаквах с нетърпение дъждът да спре за да мога да изляза и да отида при брат ми, които всяка вечер излизаше с приятелите с в едно близко заведени. Като повечето 18 годишни момичете и аз си бях паднала по един "батко" - приятел на брат ми. Казваше се Жоро и като го видех и забравях ума и дума. . толкова много ми харесваше. Брат ми ми казваше да не се занимавам с него защото сменял момичетата като носни кърпички - нямало как да ми обърне внимание, защото съм по - малка, пък и те били приатели и никога ниамало да погледне по - малката сестричка на свой приятел. И така, аз не се надявах да успеиа да го сваля, но често си фантазирах разни неща свързани с него. Много щяхме да си подхождаме - аз съм нисичка, с дълга черна коса, а той е висок и русоляв с много хубава голяма усмивка, разтапях се като си помисля. Но за днешния ден дори не предполагах какво ще се случи. Брат ми беше все още на работа и малко отегчена, чаках да се върне и да отидем най - сетне да видя момчето което ме побъркваше. Въпреки дужда, навън беше адски задушно и топло. Бях се отпуснала по розовите ми куси панталонки и бяло потниче в хола и наблюдавах живота на пингвините по телевизията, когато на вратата се почука. .
Със сигурност не баха нашите, защото те бяха на море за 10 дни, не беше и брат ми - още бе съвсем рано. . Отворих и бяха приятелите на брат ми - Пепи, Мартин, Сашо и. . . Жоро! Направо се разтреперах като го видях. .
- Какво правите тук момчета? - успях само да попитам като не исках да гледам в него за да не види че се изчервявам.
- Ами брат ти не е ли у вас? Каза че ще свърши по - рано и да го чакаме у вас. Не ти ли е казал ? - попита Марто.
- Ми не, но влезте. Аз сега ще му звънна да го питам. Хайде, седнете. И се запутих към другата част на стаята, кадето беше телефона. Докато набирах номера ги чух да си говорят за мен: - Абе, тва малкото - каза Пепи, които не ме бе6е виждал отдавна - много готинко станало. Глей, дупенцето му се оформило, циците по - големи са му станали. Направо си е кукла.
- Ей, недей така - прекъсна го Жоро - говориш за сестрата на Митето, пич. На теб ще ти хареса ли някой така да говори за твойта сестра?
- Ее, хаха! - засмя се Пепи - аз нямам сестра. Ама ако ми беше такава. . . Аз се изчервих още повече, когато брат ми вдигна телефона:
- Кажи, Бела?
- Ами кога ще се връщаш? Пепи, Марто, Сашо и Жоро те чакат у нас.
- ООО, кажи им да ме почакат в заведението, ще се забавя. Имаме много работа днес и . . сигурно още 3 - 4 часа няма да се освободя.
- Добре, ще им кажа, до после!
- Хайде и умната! - винаги ми казваше така. Затворих телефона. Не исках да си тругват. Исках още да мога да гледам Жоро. Тогава ми хрумна идеа. Отидох при тях и им казах: - Брат ми ще е на работа още 3 - 4 часа. но ако искате може да си поръчаме пица и да го изчакате тук, хем ще ми правите компания, става ли? те се спогледаха. И се съгласиха: - супер! хем с теб почти не си говорим, Бела ще можем да се опознаем с усмивка каза Сашо. Жоро се засмя и го побутна да спре. Седнаха на дивана и Жоро в креслото а аз на земята до тях. От начало ме игнорираха - говореха си за техни си работи - как се напили миналия петък, за момичета, за бижшето гадже на Жоро. . това вече беше новост - не знаех че са скъсали и вътрешно се зарадвах. .
- Искате ли да си измислим някаква игра да минава времето по бързо? - попита Марто. всички се съгласихме. Но по - трудното беше да измислим на коя игра да играем.
- Сетих се! - каза Сашо - ще сесуобразим че Бела е по - малка от нас и ще играем на "осмеляваш ли се или истината" - всички се разсмяха.
- Защо пук на тази точно? - попитах аз.
- Ще е забавно ние отдавана не сме играли на тази игра, ще е като в училище, не искате ли? - попита пак Сашо. Аз се противях защото малко ме беше срам ако ме накарат да казвам някакви истини на Жоро - всички щяха да разберат че го харесвам. НО накрая поддадох. Започнахме със Сашо. Той си избра да казва истината. Момчетата го попитаха с колко момичета е спал наистина. Той отговори с 12. Те започнаха да се смеят.
- Кажи истината, бе Саше! Знаем че не са 12, хайде! тогава тои им каза 8 и всички се смяха… Разговора потръгна по съвсем друга посока и се случи това което предполагате но ще научите в продължението... следва продължение