Няма да съжаляваш

Коленете й поддадоха, когато силата на тласъка я отхвърли напред. Тя беше притиснала страна към възглавницата с надежда да запази някак равновесие, но той държеше ръцете й зад гърба и тя не можеше да ги използва за опора. Когато бедрата и корема й докоснаха завивките и тя усети тежестта на тялото му, докато се отпускаше върху нея, ръцете му се плъзнаха под нея, едната през гърдите, а другата през кръста. Тя извърна глава и впи до кръв зъби в рамото му. Като да я накаже, той страбчи косата й и я дръпна, изтегляйки я нагоре, до момента, в който и двамата се озоваха изправени на колене. Той притисна гърба й към себе си и дръпна пак, докато тилът й докосна рамото му. После, все още в нея, проникна толкова рязко, че тя изкрещя. Една сълза пробяга по бузата й и тя, мъчейки се да се освободи, остави дълбока драскотина над лакътя му. Той хвана китките й в едната си ръка и почти гневно отново дръпна косата й с другата. Тялото й се изви и тя изохка при следващия тласък, по-силен дори от първите два.
- Спри.
- Какво?
- Моля те.
Той целуна свивката на врата й и болката намаля - движенията ставаха по-бързи, проникванията по-плитки. Лявата му ръка държеше устните й разтворени, докато дясната притискаше клитора и пръстите му се плъзгаха навътре и навън от нея, следвайки ритъма на члена му, който независимо от болката й причиняваше такова удоволствие, че краката й се разтреперваха. Трябваше насила да застави коленете си да я държат изправена и често се налагаше напълно да се облегне на него. Преди него не си бе и помисляла за анален секс. Сега го правеше всеки ден. Трябваше й известно време, за да се научи да го харесва, но вече не си и спомняше за това. За това или за факта, че може да каже "Не!" на нещо, което той иска от нея.
Спомни си първия път, когато го видя, беше на 18, той... на повече. Дори сега не знаеше възрастта му. Тя минаваше по този път всеки ден след тренировките си по плуване - дните бяха толкова дълги през лятото, че можеше да се разхожда в парка и след осем вечерта, без да се бои от мрака. Той беше там всеки път - или идваше, или също като нея се връщаше отнякъде. И винаги беше сам. Вървеше в противоположната посока, така че тя можеше да наблюдава как се приближава все повече и повече, докато се разминеха. Трудно беше да не го забележи, макар че беше сигурна, че той едва ли е забелязал нея. Започна да мисли доста за него преди да заспи, като преди това се уверяваше, че вратата на стаята й е затворена и родителите й няма да я чуят. Отначало нямаше много за чуване. Макар че винаги бе смятала, че е странно, тя никога по-рано не се бе опитвала да мастурбира, дори от любопитство, така че не беше сигурна какво точно трябва да направи. Или по-скоро как. Отне й една-две вечери, после стана по-лесно. Да си мисли за него, да се чуди какво ли би било, ако пъхне ръце под ризата му, или пък ако я докосваха неговите, а не нейните пръсти... това винаги помагаше. Отне й повече от седмица, докато се осмели да се запита какво ли ще е чувството, ако той я целуне там долу... и повече от месец, преди да си помечтае как го поема в себе си. Нямаше представа защо, но поне в началото й се струваше, че прави нещо много нередно, като мисли за него по този начин. Беше се опитала още първата вечер, но се смути. Почувства се сякаш върши богохулство.
Много по-безопасно беше просто да си го представя как идва към нея - снажен, горд, с атлетична и все пак някак изящна фигура. Странно как, но всеки ден й се случваше едно и също - до момента, в който той се доближеше достатъчно, за да може да разгледа лицето му, сърцето й вече се опитваше да излезе от гърдите й, блъскаше толкова силно, че тя не чуваше друго, освен барабанния му ритъм в главата си. Бързо, по-бързо, по-бързо, още по-бързо. Не смееше да вдигне очи от страх, че той ще види колко се е изчервила или че някак ще прочете мислите й. Беше го погледнала само веднъж, един единствен бегъл поглед. Част от секундата и всичко свърши. Видя сини очи, много спокойни, почти ледени, но толкова яркосини, че й се прииска да се обърне и да ги види още веднъж. Сякаш бе погледнала във вътрешността на пламък, но студен. Формата им също беше поразителна и тя си помисли, че лекият мраз, който беше почувствала, се дължи отчасти и на нея. Това бяха очи на котка, точно толкова екзотични и точно толкова резервирани.
Една вечер тя пристигна навреме както обикновено, но не го видя. Спря, озърна се - наоколо беше пълно с хора, някои вървяха зад нея, други насреща й, трети я задминаваха, но него го нямаше. Точно когато беше на път да се откаже и да тръгне за вкъщи, удивена от желанието си да заплаче, тя извърна очи и го видя седнал на една пейка на не повече от метър вдясно от нея - лактите му почиваха на коленете, странните очи се взираха право в нея. В тях нямаше изненада или любопиство, или дори присмех. Само спокойствие и синева, която гореше, но без да топли. Стори й се, че не е много млад, може би малко над четиридесетте. На пръв поглед времето сякаш не беше докоснало лицето му и все пак беше, но по начин, който можеше по-скоро да се почувства, отколкото да се види. Докато го гледаше, дъхът й спря. Беше лице рязко изсечено и все пак фино, почти красиво. Хиляди пъти бе мечтала как целува тази уста, беше си представяла как дългите пръсти докосват кожата й, включително места, които самата тя не бе докосвала често, не и преди да го срещне. Да види и двете толкова отблизо накара сетивата й да експлодират. Всяка линия на устните, цветът и пълнотата им, подобните на бадеми нокти, кожената лента на дясната му китка, вените, които пробягваха от нея до лакътя - всяка подробност се отпечатваше в паметта й като на филмова лента. Някак успя да обърне глава и небрежно да се отдалечи, сякаш поне за нея случилото се не беше нищо друго освен поредното напълно безсмислено разминаване с непознат. Броди наоколо почти половин час, искаше й се да се върне, да седне до него, да му каже нещо или да се спъне, за да може да падне в ръцете му. Или нещо още по-глупаво. Накрая се обърна и затича обратно, само за да види как той става и се отдалечава. Беше с гръб към нея и нямаше как да я види. Или поне тя така мислеше.
Веднага щом той изчезна, тя бавно се приближи до пейката и се отпусна на ръба. Коленете й трепереха, беше сигурна, че ако не седне, положително ще падне на място. Носеше дълга до коленете пола, без нищо отдолу - беше отишла на тренировка направо с банския, както обикновено, но този път забрави да пъхне бельо в сака си. Откри пропуска веднага след като излезе от душа, но банският беше съвсем мокър, така че тя сви рамене, пъхна го в найлоновата торбичка и облече полата на голо. Докато вървеше към парка мисълта дали вечерният ветрец може да се усили достатъчно, за да я вдигне нагоре, почти я забавляваше.
Отне й няколко секунди да осъзнае защо пейката е толкова топла - той явно беше седял на същото място. Без да мисли, тя придърпа полата малко нагоре, така че между голите й бедра и седалката да няма нищо. После се облегна, плъзна се назад и се притисна плътно надолу, опитвайки се да усети всеки милиметър от затоплената повърхност. Това я възбуди, тя почувства познатото трепване между краката си, но едновременно с това я досмеша. Не смееше да докосне него, така че флиртуваше с пейката, на която беше седял. Всъщност, опитваше се прави секс с нея. От друга страна обаче ако той се върнеше по-късно същата вечер или на другия ден... ако седнеше точно там, където седеше тя сега... Вече се беше овлажнила и дървото щеше да поеме това, точно както беше поело топлината му. Той нямаше да знае това, но тя щеше и така едва ли не щяха да правят секс, без да се докосват. Не беше кой знае какво, но повече от това нямаше да получи. Той никога не би...
- Стани.
Очите й се отвориха широко. Никога не беше чувала гласа му, но това, което си беше представяла, съвпадна веднага, до съвършенство.
- Стани да те погледна.
Тя не се помръдна, така че той я хвана за ръката и грубо я изправи.
- Пусни си косата.
Опита, но не можа. Можеше единствено да се взира в лицето му и да се надява, че не й се привижда.
- Глуха ли си, или те е страх?
Той изтегли ластика и нави кичур жилава, черна коса около показалеца си. После сложи ръка на тила й и я дръпна към себе си толкова рязко, че тя почувства слаба, тъпа болка, когато гърдите й се удариха в неговите. Едва достигаше до рамото му, така че за да я целуне, той трябваше да наведе глава. Това беше груба, агресивна целувка - тя се уплащи и едновременно с това й се зави свят. Искаше й се да му върне поне част от удоволствието, така че се опита да го целуне, но не можа. Макар че никога преди не ги беше усещала така, тя имаше чувството, че и езикът, и устните й всъщност принадлежат на някой друг. Опита се да го прегърне, но случайно или нарочно, той не й позволяваше - притискаше ръцете й толкова плътно към тялото си, че тя не можеше и да ги помръдне.
- Не се бой - прошепна той и устните му се плъзнаха към врата й. Тя почувства и зъбите му и това толкова я възбуди, че докато устните между краката й се разтваряха, усети биенето на сърцето си някъде в тях. Изведнъж той я пусна, обърна се и изчезна между дърветата зад пейките. Вече се беше стъмнило, така че щом потъна сред сенките, тя напълно го изгуби от очи. Сепната, тя го последва, но не можа да го открие. Чуваше стъпките му пред себе си и си даваше сметка, че той я води далеч от светлината и от хората - няколко души бяха спрели, за да ги гледат, други няколко духовито подхвърлиха нещо; явно смятаха, че са влюбена двойка. Това не я уплаши. Боеше се само, че ако не го намери сега, повече никога няма да го види. След като следва шума от чупещи се клонки повече от минута, без да го настига и все по-сигурна, че се е загубила, тя усети, че я обзема паника. Точно когато се канеше да го повика, почувства ръцете му на раменете си и ахна, когато той блъсна гърба й в едно дърво.
- Не е страх, значи - погледна я той и по пламъчето в очите му си личеше, че й се подиграва. - Пуснах те, а ти тръгна след мен. Какво искаш?
Тя го погледна объркано и се изчерви.
- Ако искаш да те изчукам, кажи го направо.
Тя сведе очи и се изчерви още повече.
- Не говорим, така ли? - попита той и я зашлеви. Беше съвсем лек, почти нежен шамар, той просто си играеше, но очите й се насълзиха. - Да видим какво предлагаш тогава.
Той сграбчи яката на блузата й и я разкъса. Тя почувства нощния хлад на гърдите си и притвори очи, когато той започна да дразни зърната й. Беше сигурна, че върховете на зъбите му оставяха следи по тях, той ги смучеше и ги притискаше между пръстите си, докато накрая тя изскимтя и се опита да отблъсне ръката му. Гърдите й се бяха развили твърде рано и твърде бързо, от дванадесетгодишна трябваше да носи торбести блузи, да се примирява с подсвирванията, приказките, опипванията. Мразеше ги за това, искаше й се да са по-малки или просто да ги няма. Сега обаче се чувстваше различно за пръв път от шест години насам. Нямаше нужда да го погледне, за да разбере, че това, което виждаше, му харесва.
- Виж ти - усмихна се той и лекичко захапа меката част на ухото й. - Разтвори си краката, момиченце. Остави ме да погледна.
Главата й все още се въртеше, така че й трябваха няколко секунди, за да разбере какво й казва. Това не му хареса, той дръпна главата й назад с едната си ръка и я зашлеви през гърдите с другата. Тя се опита да ги закрие с ръце, така че той я удари отново, по-силно. На петия път тя се разплака, той целуна слепоочието й и облиза сълзите от бузата й.
- Разтваряй.
Той вдигна краката й, притисна я още по-плътно към дървото и бавно пъхна пръст в ануса й, като го плъзгаше напред и назад, наблюдавайки как избутва долната стена на вагината й нагоре и разтваря устните.
- Сладурана - прошепна той и тя чу звука от цип и изщракването на копче. В началото почувства само топлина - той проникна в нея с едно единствено бързо, рязко движение. Тя не знаеше дали това стана, защото беше прекалено тясна или членът му - прекалено голям, но той не можа да влезе изцяло. Тя мислеше, че това никак няма да му хареса, но вместо това той затвори очи и тихо издиша. Тя го почувства как се движи на мънички, почти нежни тласъци, той сякаш просто се наслаждаваше на усещането вътре в нея. Изведнъж разтвори коленете й, отдръпна се малко назад и секунда след това тя стисна зъби, опитвайки се да не изкрещи. Не успя. Ритъмът се ускоряваше, тласъците ставаха все по-мощни, тя имаше чувството, че й е ядосан и се вбесява все повече. С всеки неин писък я блъскаше по-силно. За последните няколко минути главата й се беше ударила в дървото поне десет пъти, кората жулеше голия й гръб. Болеше я, но й стигаше само да го погледне, за да се почувства по-добре. Дишането му, ароматът на одеколона му, русата коса, движението на мускулите под кожата, сладкият вкус на слюнката му - тя просто искаше още и още. Когато погледна надолу, почти забрави болката - макар че й се струваше, че вижда кръвта си по члена му всеки път, когато излизаше от нея, гледката й харесваше. Струваше й се красив. Колкото и да я болеше от това, което правеше с нея, да го гледа как го прави я възбуждаше.
Тя обви ръце около врата му и го прегърна, опитвайки се да се изтегли напред и да избегне грапавия допир на дървото. Следващия път, когато кората се вряза в кожата й, тя извика и той се смили, обръщайки се така, че собственият му гръб да се опира в дънера. Сложи ръце под бедрата й за да я придържа, а тя обви нозе около кръста му и гальовно се притисна към него. Целуна челото му, после очите, разкопча копчетата на ризата и разголи гърдите и раменете му. Не съвсем сигурен как да реагира, той се вцепени на място и макар че все още беше в нея, тя вече не го усещаше да се движи. Болката бе утихнала, кръвта изглежда също беше спряла и когато той бавно, малко несръчно погали лицето и косата й, вагината й спазматично се сви. Той започна да я движи нагоре-надолу по члена си, много по-внимателно отпреди. Тя не мислеше, че някога е била по-влажна и докато плавното, ритмично движение се забързваше, усети как сърцето й ускорява ударите си и в нея се надига вълна на удоволствие. Въпреки това ни най-малко не беше подготвена, когато свърши четири или пет пъти поред, в къси, но плашещо мощни конвулсии, които я разтърсиха с такава сила, че той трябваше да се наведе напред, за да я притегли обратно към себе си.
- Тихо, малката - прошепна той в ухото й. - Достатъчно сълзи за днес. Стисни сега, колкото можеш по-здраво. Помогни ми и аз да свърша.
Тя го стори - опитваше се да се стегне, така че да му е по-трудно и докато влиза, и докато излиза от нея. Това я доведе до нов оргазъм, изтощавайки я напълно, но почти пет минути по-късно той все още не беше свършил. Тя прокара лявата си длан надолу по гърба му, а дясната по гърдите, като ноктите й и нежно одраскаха корема му. Когато тя засмука езика му, едновременно разтривайки зърната му между пръстите си, той стисна бедрата й и влезе в нея с такава сила, че тя ахна от изненада. Усети топлия поток от сперма, и още, и отново, докато част от него се стече обратно навън по ствола на члена му. Той остана в нея още малко, с глава, отпусната назад, притворил очи, обвил ръце около тялото й. Дишането му бавно се успокояваше. Когато се отдръпна от нея, пусна я и стъпалата й най-накрая докоснаха земята, краката й й изневериха и тя се свлече на колене. Той все още беше твърд, ситните бели капчици я приканваха да ги оближе. Тя целуна главичката, докосвайки едва-едва отвора с върха на езика си. Той изстена тихичко, но се отдръпна и тя видя как ципът на дънките му се вдига нагоре. Той свали ризата си, коленичи до голото момиче и го уви в нея.
- Нека те отведа вкъщи - каза той и в момента, в който тя пое ръката му и се изправи, олюлявайки се, я вдигна на ръце. Докато я носеше и тя заспиваше с ръце около врата му, отпуснала глава на рамото му, тя се зачуди откъде той знае къде е това "вкъщи". Когато на следващата сутрин се събуди гола в чуждо легло и го видя заспал до себе си, тя осъзна, че е имал предвид своята къща. От тогава не я беше напускала.
За родителите си все едно, че беше омъжена, пък макар и за някого, от когото те се страхуваха и неистово ненавиждаха. Нищо не можеха да сторят. Не беше и брак обаче. Просто секс. Имаше и любов, но най-вече секс. Те вдишваха похот, когато бяха в една стая. Той обожаваше да я насилва, а тя - да му дава каквото желае. След като го беше накарала да й докаже, че няма никакъв друг избор. Сексът с него беше като наркотик, понякога въпреки, друг път именно заради това колко груб беше.
С течение на времето двамата преминаха каквито граници бяха останали. Тя не можеше да каже "не". Колкото по-диви и опасни неща правеха, толкова повече тя се наслаждаваше на нежността му след това. Понякога късно нощем, докато лежеше в ръцете му с глава на гърдите му, тя си мислеше, че единственото нещо, за което още не я беше помолил, бе животът й. Позволение да не спре навреме. Един поглед в тези удивителни очи, спокойни, далечни и точно толкова безумни й казваше, че той ще го направи рано или късно. Тя нямаше да каже "не".