Един стар прът стига за две млади сливи

След големите летни жеги, настъпи есента със студените си, но сухи дни и нощти. Това ме подсети да отида до малката си виличка на около двайсетина километра от София, за да разкопая градинката, от която при благоприятни години берях екологично чисти зеленчуци. Точно когато забивах лизгаря в земята, от другата страна телената ограда дочух звучен смях и едно весело планинско подвикване: “Ехо-о-о!” Погледнах и що да видя – Ани, палавата щерка на моя съсед, с която преди година-две инцидентно се бяхме опознали по-отблизо, когато бурята ни свари, в компанията на още едно младо курве, се смееха пред очите ми, учудени от моята неловкост да ги поканя.
-Ей, бат`Митак – каза Ани, – няма ли да ни поканиш да влезем? Носим си и кафето, а също и малко “твърдо гориво”.
-Влизайте, момичета! Добре сте ми дошли. Но не съм опрял до вашите провизии. Имам в неограничено количество и джин, и червено винце, пък и други сгряващи питиета. Само че ще трябва да запаля първо печката, защото вътре е по-студено и от хладилник.
Влезнахме в малката гостна и купонът започна. Когато електрическият радиатор си каза думата, и двете мацки свалиха якетата. А аз, от своя страна, гледах да ги понапоркам, та да стане по-весело. Вместо тоник, в джина им сипвах червено винце…
-А искате ли да сгрея и ракийка? – запитах ги аз, а Ани отвърна с присмех:
-Знам ти аз номерата. Нали с такава ракийка ме “мина” миналата година. Искаш да ни напиеш, а после да ни врътнеш и двете, дърт коцкар такъв. Няма ли обаче да ти дойдем множко? Вече не си в първа младост – коса не ти остана и скоро кастанетки ще сложиш!
-Без обиди, Ани! – възпротивих се аз с престорена обида. –Зъбите ми все още са си в устата, но и да нямах – език имам!
-Това го знам отлично. Още имам спомени от “духовия оркестър”, който ми правеше върху путчицата.
-Абе, що не взема да ви покажа аз стар боклук като се запали, каква пушилка вдига!
Когато без покана свалих панталона си, а заедно с тях и слипа, Дора, приятелката на Ани, възкликна:
-Леле, каква куряга имал тоя чичага! Не я заменям за никой 20 годишен...!
И без да чака секунда в повече, като млада тигрица му се нахвърли отгоре… След като го надърви до пръсване, със замъглен от изпития алкохол поглед го налапа чак до ташаците. Отдавна не бях се наслаждавал на такива млади устни. Усещах сливиците в гърлото й…
В този момент Ани се намеси гневно:
-Мръсница! Аз те доведох тук, а ти веднага премини към “обслужване”! Извади хуя му от устата си и ми го подай в моята, докато не съм се разсърдила.
И докато сменявах обстановката на хуя си, започнах да се празня, подлуден от дуета, който ми устроиха двете курволетини.
-И вместо да си търкаш клитора с ръка, по-добре ми оближи прасковката – обърна се по едно време Ани към Дора. Аз пък ще изсмуча бат`Митко до последна капка, защото той открай време много си пада по минетите. Нали, бат`Митко?! А пък после, ако още са му останали силици в поувехналите мехове, ще се заемем с“есенното разкопаване”…
Ако още ми били останали силици – ха, не знаеха тез двете дечурлига с чий хуй си имаха работа! Бат`Митковия им беше прочут още по времето, когато майките им са били млади путки, а те са се кандилкали в кожените дисаги на татковците си! Намерили те с кой да се поднасят… Да-а, хубаво го пооднесоха от големия стар прът...!