По ръба на острието на бръснача – втора част
-Какво стана после? – попитах я аз, защото внезапно беше спряла даразказва.
-Какво стана ли? Ами не знам… Бях толкова възбудена! Така силно желаех да ...

И това заради един шал
Из поредицата “Безсънници, но не в Сиатъл” Рязко спадащите температури месвариха точно така, както не исках – неподготвен. През последната седмица наистина беше лудница. В магазина, в който работех имаше малка авария и ...

На посещение при доктора
Герои: 1.Автор 2.Виктор 3.Ханка 4.Стивънсън
Автор: Виктор чакаше в импровизираната военна поликлиника вече може би час и тъкмо реши да си ходи, когато една врата се отвори и някаква жена ...

Море от любов
Думите, излизащи от красивите им устни са неразбираеми за мен. Тези голижени стоят пред мен като красиви картини, които за да разбера, трябва да гледам, а не да слушам! Умът не е в знанието, а в умението да се прилага! ...

Двете перверзнички
По някой път дори ми харесва, ако ме бият по дупето... - рече Адриана.
-Наистина? Аз пък се възбуждам, когато започнат да ме обиждат. - отвърна Милена.
...

Спящата красавица
Една вечер се случи нещо – нещо доста странно – което събуди в менчувства и вълнения, които не подозирах, че притежавам. Миналия четвъртък един мой приятел – Лари – дойде вкъщи да си побъбрим, да пийнем по бира и ...

След часове
Още ли не си свършила? – въздъхна Емил, прегръщайки Ася през раменете,натискайки издутината си между бедрата й. Ресторантът вече беше съвсем празен, всички шефове си бяха отишли и Емил и Ася бяха останали да ...

По сестрински - втора част
Разказва Александра: Не мога да кажа какво точно ме подтикна да се насочакъм сестра ми като сексуален обект. Може би беше изпития на купона алкохол. Може би някакво неясно съжаление, че ще изгубваме девствеността ...

Бившата съученичка
Беше петък вечер и в студентската кръчма нямаше къде игла да пуснеш.Седях на масата с цигара в уста и с халба бира за компания, когато видях да влиза една позната физиономия. Това ако не беше Марита от нашия клас, ...

Лятна история
Пътят от плажа до нотела не беше дълъг но под палещото слънце пи сеструваше като орит да пресека долината на смърта. Оставаха ми само няколко нищожни метра по нажежената алея и фото-клетката разтвори ...